Във град Лвов има запазена старинна аптека. Тя е открита от военен лекар през 1735 г. Тази аптека и до сега на престава да работи. Днес в нея се продават обичайните лекарства, но парите на покупката се чукат на древен касов апарат.
Като доказателство, че тази аптека е достатъчно стара са надписите, които висят в двора. На тях е написано кога е реставрирана.
Музея в аптеката е открит през 1966 г. Той започва от търговската зала. Тук се намират старинна керосинова лампа, дъбови шкафове с различни лекарства и фаянсови аптечни съдове.
Но най- интересното става, когато те пуснат в музея и вратата се затваря зад вас. Ти оставаш сам с древните фармацевтични принадлежности, таблетки, прахчета и везни.
Тук се намира интересна машина. Древен ксерокс, на който са печатали етикетите за банките с лекарства.
В музея има и стая на алхимика. Тук на табло са изрисувани криптограми, които фарацевтите са си предавали по-рано по между си.
В аптеката има подземие. Къде ли води то?
В него има бъчви и бурета, в които се е съхранявало вино и бира, които са се смятали за лекарствени средства.
Отдавна в Лвов се прави Желязно вино. Това вино е обогатено с желязо. Казват, че е толкова силно, че трябва да се пие през тръбичка, в противен случай може да разруши емайла на зъбите ти. Но такова вино подобрява апетита и повишава хемоглобина.

Насленикът на британския престол принц Чарлз превел целия си автопарк на биодизел. Сега почти всички негови коли вървят с гориво, получено от рециклирани масла за готвене.
Още един автомобил Астон-Мартин 1970 г., подарен от кралицата послучай 21-та му годишнина, работи с биотопливо от вино.
Трудно може да се упрекне принц Чарлз за расточителство. За преработка се взема вино, което е произведено от английски производители и е над лимита на ЕС.

Разказваха, че попът гледал през пръсти на езическите обреди, дори се стараел да ги сближи с християнския календар.
Той оглавявал народното шествие и начело с кръста и кадилницата поливал реката с вино, за да дава повече риба, ръсел изпръхналия чернозем с китка босилек, натопена със светена вода, за да ражда повече зърно.
Едно време, когато техен бог бил Перун, тия обреди се наричали „жертвоприношения“, сега, когато в небесата царувал триединният бог на християните, поповете им измислили друго име, нарекли ги „водосвети“ и „молебени“. Но и попът не придирял твърде много. Селяните бяха запомнили само един по-тежък случай в свещеническата му дейност.  Когато отказал да кръсти едно новородено, защото вместо с обичайното печено прасенце родителите се  опитали да минат с варена кокошка. А с варена кокошка се заплащало заупокойната молитва при погребението на стар човек.

Вечерта отново седяхме на хълма. Той отново ме държеше за ръката и ме попита:
– Какво значи „Така съм решила“?
Въздъхнах, отпих глътка вино и реших. Ще му разкажа. Така или иначе случайните отношения не водят до никъде. Така.. само истината…
– През последните седем години в семейният си живот за всичко вземах решение сама. Съпругът ми напредваше в научната кариера. Когато се готвеше за магистърска степен, работех на две места, от учен преподавател каква прехрана можеш да очакваш? За тържеството по случай защитата на дисертацията му, взех кредит. После той се зае да получи докторска степен и аз трябваше да почакам с раждането на дете. Когато се занимаваше с работата си, аз трябваше да се преборя с различни проблеми: да не си купувам кожено палто, кола, да не ходя на почивка, да не допускам да го притеснява звъненето на аспиранти и студенти….
В края на краищата, той защити своя докторат, получи желаното професорско звание и за първи път реши да вземе самостоятелно решение. Да зачертае всичко, което му напомня за трудностите на неговото изкачване…..Така зачеркна и мен. И аз се съгласих с него.
Той дълго мълча. Прасковите и виното на масата останаха непокътнати. Не знаех за какво мисли. Проклинах се за това пътуване. И какво се оказва, седя в красива рокля на стола с „вкусен кебап и коняк“ на масата. Курортна романтика…..
Той стана и ми протегна ръка:
– Хайде, сега няма да вземаш никакво решение. Просто ми се довери…..

Той се приближи към една малка масичка до леглото. Там обикновенно поставяха лека вечеря за негово светейшество, ако случайно се събудеше през нощта.
На масичката неотклоно присъстваше и чаша сладък нектар от Везувий „Христова сълза“ или La rima Christi.
Това е вино с много приятен вкус, добивано от лозята, които се отглеждат в полите на Везувий.
Тази напитка бе получила името си от набожните християни. За всяка капка от това вино един истински ценител на алкохола би дал дори и кръвта си.