Бенджамин Франклин, американски държавник и изобретател, когато служел в френския двор виждал как някои аристократи презирали Библията. Според тях Тя не трябвало да се чете, защото й липсвал стил и красота в изразяването.

Въпреки, че Франклин не бил вярващ, когато бил по-млад имал възможността да се запознае с превъзходните литературни качества на Библията. За това решил да изиграе номер на френските аристократи в кралския двор.

Преписал книгата Рут, като заместил всички оригинални имена с френски. След това прочел ръкописа пред елита на Франция.

Всички били удивени от елегантния и семпъл стил на този вълнуващ разказ.

– Очарователно! Но къде намерихте този литературен бисер, мосю Франклин?

– В книгата, която толкова много презирате, – отговорил той, – Библията!

Тази вечер мнозина се изчервили от срам.

А какво да кажем за нашата съвременна неграмотна библейска култура?

Какво да направиш, за да не се заяжда с теб жена ти? Много предпочитат в такъв случай да се разведат.
Но румънски бизнесмен решил въпроса по друг начин.
Той плаща по 500 долара на жена си, за да не му „хленчи“ и да не се заяжда с него. Бизнесменът разказва:
– Бизнесът ми се развива добре, но ми отнема всичките сили. Когато се прибера в къщи вечер, аз съм толкова изморен, че веднага се просвам на леглото. За това сключих сделка с жена си. Аз ще й плащам по 500 долара на месец, ако тя няма ми досажда, като се прибера.
Все пак такова условие трудно се спазва.
Съпругата на бизнесмена е програмист и по цял ден стои пред компютъра и няма с кого да разговаря.
Така че понякога не може да спази обещанието си и се обръща към съпруга си…..
И на това ако му викат семейство! Те не са семейство, а просто съквартиранти, които се съобразяват с изискванията на другия.

Тя забременя втори път. В това няма нищо лошо, но….. Първото й дете е вече голямо, тя доста порасна в кариерата, а и вече възрастта й не е младежка.
Така тя реши, след доста умуване, да прекрати тази бременност. Записа си час при лекаря след работа.
В работата й системният администратор през определен период от време принудително променяше всички пароли в офиса за влизане в компютрите. Обикновено той това правеше късно вечер, като новите пароли генерираше случайно.
Сутрин хората намираха новата парола на късче хартия пред клавиатурата.
В този ден, когато тя трябваше да отиде, за да уговори аборта си, пред клавиатурата намери своята нова парола „PLZMOMNO“, което тя разшифрова като: „Please Mom No“ – „Моля те, мамо, Не“.
Такъв знак само сляп човек няма да види и разбере.
Тя позвъни и отмени срещата с лекаря.
Сега пред очите й расте второто й дете.

Вечерта беше много приятна. Гледа с децата „Мики Маус“, а след това ги заведе да пият чай в „Макдоналдс“. Знаеше, че не трябва да ги води там, но децата толкова много обичаха да си хапват картофки от малките картонени опаковки, че той не устоя на изкушението.
Когато се нахраниха той каза:
– Прибираме се веднага в къщи. Спирката е отсреща.
Докато чакаха да пресекат, пред тях спря автобус. Малката го погледна с очакване и каза:
– Нека да се качим, моля те, татко! Само да се повозим малко.
– Но той не е в нашата посока, Лили.
– Няма значение, нали сме във ваканция, можем да позакъснеем малко. Ще бъде толкова забавно, моля те!
Не устоя на молбите на детето и се качиха.
Светлината леко изтъняваше зад близкия хълм и се стопяваше в мрака, като последна надежда. Край тях започнаха да пробягват сгради с осветени витрини и примамващи илюзии.
– Татко, виж мама, – извика Лили. – Ето я пред хотела. С един човек е. Мамо, мамо, мамо в автобуса сме. А, че това е таткото на Мимето.
Викаха от автобуса, но майката не ги чу. Шумът от трафика заглуши гласовете им. Тя не ги и видя, защото в това време леко се надигна и целуна мъжа до нея.
Автобуса тръгна. И докато викаха и махаха, видяха как мъжът я прегърна през кръста и двамата влязоха в хотела.
Децата обзети от тревога погледнаха баща си. Той беше пребледнял. Дъщеря му се намести близо до него, пъхна ръката си в неговата и каза:
– Сигурно са имали някаква работа заедно, – гледаше го плахо, искайки да го успокои по някакъв начин.

В Бразилия бездомният Фабио Ригол живее в гробищата в Сао Пауло и прекарва в криптата, където е погребан негов приятел. Местните жители го нарекли Попо.
Скоро хората забелязали, че всяка вечер един мъж отива на гробищата. Оказало се, че Попо живее там вече 13 години.
Преди това работел в офис, имал семейство и жилище. Но се появили проблеми свързани с наркотиците. Тъй като бил зависим от дрогата, бил уволнен от работа, а близките му го изгонили от дома.
Ригол разказва:
– Помня, че в този ден валеше силен дъжд. Разхождах се по улиците. На следващия ден се събудих на пода в криптата.
В криптата, където се е установил да живее Попо, има десет рафта. На един от тях лежи приятелят му, който е починал преди 5 години.
– Аз бих искал да се върна в света на живите, да живея в дом, да ходя на работа, – казва бездомника. – Ако има за мен такъв шанс, веднага ще се възползвам.
Ригол за 13 години е видял много погребения и познава всеки гроб. Понякога той отива и гледа новия надгробен камък, опитва се да намери познати.