Последните лъчи на слънцето обагриха облаците. Марта стоеше пред отворения прозорец и негодуваше на глас:
– Това не може, онова не бива. Така не можеш да постъпваш…. до гуша ми дойде. Каква я тази свобода, щом трябва да се съобразява с другите? Нима това е свобода?…
Подухна лек ветрец. Листата леко се разшумяха, а птиците започнаха вечерните си концерти.
Главата на Марта клюмна на гърдите ѝ и тя неусетно притвори очи.
Изведнъж пред нея се появи огромна торта.
– Мога ли да си похапна от нея? – попита Марта ококорила широко очи.
– Може, – обади се тих глас.
Тя бързо взе вилицата и ръката ѝ се протегна към това невероятно лакомство, но изведнъж спря.
– Но нали е вечер? – плахо попита Марта.
– Яж, – подкани я тихия глас.
Тя не дочака втора покана, а бързо се нахвърли към тортата.
– А мога ли да не мия съдовете? – отново попита Марта невидимия си благодетел. – Всяка вечер не лягам, докато не измия всичко в кухнята.
– Не мий, – отново се обади тайнствения глас.
– А мога ли така просто да си полежа на дивана?
– Може.
– Да, но трябва да проверя дали децата са си научили уроците и са си написали домашните.
– Какво от това? – попита гласът. – Лежи.
– А утре мога ли да не отида на работа? – с плаха надежда попита Марта.
– Не отивай!
– А какво ще кажат там за мен?
– Защо това толкова много те вълнува?
– А мога ли в събота и неделя да не ходя при родителите си?
– Може.
– Да, но те са вече възрастни, – заговори съвестта на Марта, – имат нужда от подкрепа и внимание. Освен това трябва да взема някои продукти оттам.
– Е, измисли нещо, – добави гласът.
– А мога ли в събота да отида на танци, а след това в магазина, поне да погледам?
– Може.
– А мога ли да кажа на Станислава, че е кучка?
– Може, но какво ще спечелиш от това….
– А може ли…….?
Марта беше щастлива, тя можеше да направи толкова много неща, които по-рано ѝ бяха „забранени“.
На улицата някой форсира двигателя на колата си. Вятърът се усили и рамките на отворения прозореца се треснаха.
Марта бавно отвори очи. Дълбока въздишка на разочарование се отрони от гърдите ѝ. Тя стана бавно, затвори прозорецът и се затътри към кухнята.
