Нямаше по-добър музикант от него в околността. Става въпрос за Еленко Стефанов, млад обещаващ певец и инструменталист. Самият той умееше да свири на няколко инструмента, а песните му щом се запееха, ставаха хитове.
Един ден Еленко чу, че е дошъл някакъв, който разпънал палатка накрай града и щял да говори за Исус Христос и Неговото изкупително дело за цяла седмица.
Музикантът не се интересуваше от такива неща, но любопитството му не го оставяше намира и той реши да иде, за да види, какво правят там.
– Никой не може да ме промени, – каза си той. – Едва ли такива, като този новодошъл ще ми промият мозъка.
Първата вечер Еленко се върна веднага, щом стигна входа на платката. На следващата вечер, надникна, но не остана. Едва на третата вечер, превъзмогна това, което го дърпаше назад и изслуша една от проповедите на мисионера.
Докато слушаше, Еленко бе изобличен за настоящото си състояние. За първи път той се почувства като грешник.
– Да останали такъв, какъвто съм? – запита се той. – Не, това би било пагубно за мен.
На четвъртата вечер Еленко прие Господ Исус за свои личен Спасител. Неверието му се стопи.
Реакцията от приятелите му и тези, които го познаваха не закъсня:
– Да не си полудял?!
– И ти ли се върза на тези глупости?
Но Еленко остана непреклонен. Той още по-настървено защитаваше вярата си в Бога.
Един ден при Еленко дойде един от уважаваните и начетени мъже в града. Той започна още от вратата:
– Да не си превъртял? Коренно си се променил, не приличаш на себе си. Вразуми се.
– И да ви обяснявам, едва ли ще ме разберете, – кротко каза Еленко. – За да проумеете, какво точно е станало с мен трябва да се покаете.
Гостът тресна вратата и напусна дома на доскоро известния музикант, но Еленко не се отчая. Той имаше такъв мир в сърцето, който не бе изпитвал до сега. Сега в песните му звучеше радост и надежда.
