Архив за етикет: вечер

Когато отново ти се иска да пиеш

Владо прекаляваше с алкохола и той осъзнаваше това, но не правеше нищо по въпроса.

Един ден забрави детето си на автогарата. Последваха скандали в семейството. Жена му крещеше като полудяла:

– Край! Развод …

И двамата се разделиха. Жена му отведе сина му и той остана сам.

Животът на Владо тръгна надолу. Той продължаваше да пие и не знаеше къде е. Така загуби работата си. Изхвърлиха го на улицата.

Един ден минаваше край църквата и реши да влезе.

Там го срещна свещеника, на които той разказа следното:

– Не мога да се откажа от пиенето. Уж малко пия и всеки път си казвам, че ще е само една чаша, но после се увличам и нищо не помня. Жена ми ме напусна. Загубих работата си. В безизходица съм. Какво да правя?

Свещеникът погледна отчаяният мъж и каза:

– Няма да ти давам специални молитви и правила, защото много скоро ще ги забравиш, но ще те помоля, когато поискаш да пиеш да се запиташ: „Защо го правя?“ И се моли на Бог. Ако прекараш деня трезвен, благодари на Господа за това.

Владо сви рамене. Той бе опитвал какво ли не до сега и не му бе помогнало, затова реши да опита и това.

На другия ден приятели го повикаха да се подкрепят с някоя и друга бутилка.

Вместо да се съгласи по навик, Владо се запита:

– Защо трябва да отивам с тях? – и започна да се моли.

Изведнъж като на кинолента минаха всичките последствия, които бе преживял след всяко напиване. Душата му буквално се преобърна и той отказа на приятелите си.

Вечерта благодари на Бога:

– Славя те, Господи, защото днес останах трезвен.

Изведнъж изпита голяма радост в сърцето си, а очите му се напълниха със сълзи.

След това, когато го викаха да пийнат, той прилагаше същата процедура.

Минаха години и Владо спря да пие.

Събра се със жена си и детето си. Започна свой бизнес. Построи си къща. Сега ходи редовно на църква и помага в на свещеника с каквото може.

А всяка вечер благодари на Бога, за новия живот, който Той му е дал.

Разочарованията са неизбежни, но имаш избор

Вечерта нахлу в малкото селище неочаквано. Бе облачно и не се разбра, кога се скри слънцето. Хората са свикнали на всичко и вече нищо не им прави впечатление.

Димитър ситнеше в задния си двор, притеснен, невиждащ изход от създалата се ситуация.

Така го завари Пламен, неговият комшия, до когото Димитър често се допитваше.

– А, Пламене, замътила се е една ….. в душата ми и не знам какво да правя.

– Казвах ти и пак ще повторя, – размаха показалец Пламен, – Господ има уникален план за твоя живот. Такъв, който не се променя според неочакваните обстоятелства. Когато се сблъскаш със ситуация, която не си пасва с твоето разбиране как Бог иска да върви твоя живот, трябва да спреш и да погледнеш към Него за насока.

– Тогава защо Той допуска да имаме разочарования?

– За да се осланяш на Него. Да разчиташ не на това, което виждаш, а на Бога. Разочарованията са неизбежни, но обезсърчението е избор. Не позволявай на предизвикателствата, да ти отнемат ентусиазма и увереността в Господа.

– Знаеш ли, като ме притиснат, особено от няколко места, – оплака се Димитър, – изобщо не ми е до Бога.

– Не бъди жертва на чувствата си. Гледай към Него и върви напред.

– Лесно ти е да го кажеш, – изпъшка Димитър. – Ела на моето място и тогава приказвай.

– Нараненото ти и обезсърчено сърце, заедно с белезите от старите разочарования ще се стопя в Божията възстановителна любов. Семо гледай към Него.

Димитър наведе глава и дълго време мъдрува. Накрая разкърши рамене и категорично заяви:

– Не мога. Това е.

– Бог наистина има благословения за теб – повече, отколкото можеш да си представиш. Дай му разочарованията и страха си, и напълно Му се довери. Ако Бог държи бъдещето ти, нищо няма да загубиш.

Пламен опитваше всячески да помогне на комшията си, но Димитър се бе затворил в себе си и не приемаше.

Да живееш добре

Вечерите станаха студени и хората най-сетне разбраха, че е настъпила есента.

През деня грее слънце, но не топли, както в предишните дни. Едни смятат захлаждането за добро, а други негодуват срещу него. Няма угода!

Станимир гледаше с брат си Павел през прозореца как се изнизва деня и без покана се настанява нощта.

– Студено взе да става, – отбеляза Павел, – няма да можем да играем до късно навън.

– Какво означава според теб да живееш добре? – попита Станимир.

– Може би постоянна игра и забавление, – смънка Павел.

– А защо не на плажа или в планината? – Станимир застана наперено.

– Да, – изпъшка Павел, – всички сме различни и всеки от нас има свое определение за добър живот.

– Добрите идеи, колкото и страхотни да са, щом не са Божи, ни пречат да постигнем най-доброто в живота си, – заяви категорично Станимир.

Павел изгледа изненадано брат си.

– Бог е всичко за нас, – продължи настъпателно Станимир. – Нали Исус казва, че е дошъл, за да имаме живот и то в изобилие.

– Скоро четох за едно изследване направено сред най-богатите хора в света, – сподели Павел. – Оказало се, че въпреки богатството си, тези хора не били щастливи.

– Ние можем да променим резултатите от тези изследвания, – Станимир окуражаващо тупна брат си по рамото. – Щедрото и състрадателно сърце на Бог копнее да излее благословения не само за нас, а и към останалите. Хората са щастливи, когато приведат сърцето и навиците към тези, желани от Бога.

Да умреш за правилните неща

Рени и Спас седнаха един срещу друг на фотьойлите в притихналата вечер.

Тя наведе глава, криейки сълзите си. Не желаеше да изглежда слаба в очите на мъжа си и не само в неговите.

Рени се чувстваше като акробат, който е полетял високо над земята, без да има обезопасителна мрежа под себе си.

Насред обзелия ужас тя чу тих и нежен глас:

– Рени, не се страхувай, под тебе има мрежа.

– Каква мрежа? – попита объркано тя.

– Това е Евангелието, – уточни Гласът. – Исус Христос умря за теб. Ти си много обичана, за това можеш да си позволиш да бъдеш слаба. Не е нужно да доказваш нищо повече.

Илюзиите на Рени за добър и любящ християнин се срутиха за миг в нея.

Тя искаше да се промени, но трябваше доста да се порови под това, което се криеше под повърхността на живота ѝ.

Нужно бе да се раздели с желанието да се отбранява, критикарския дух, стремежа да бъде винаги права и да се пребори със страховете си, че е уязвима и слаба, търсейки хорското одобрение.

Да признае своите грешки и слабости за Рени бе убийствено.

Понякога е необходимо да се изправим пред неща, които трябва да умъртвим в нас. Това е единствения начин да ходим в свободата истината и любовта на Христос.

Бъдете нащрек

Вечерта бе прохладна. Хората бяха насядали край огъня, а бай Атанас разказваше поредната си история:

– Ранните индианци са били едни от най-добрите ловци. Те имали търпение, мъдрост, много добре познавали природата и уважавали своето мястото в нея.

– Интересно как са ловували? – прекъсна разказа нетърпеливия Асен.

– Когато ловували биволи в Големите равнини, – продължи да разказва бай Атанас, – ловците се покривали с биволски кожи и внимателно се приближавали до стадото, на практика били незабележими. С лекота и умение ловците убивали десетки биволи.

– А другите не са ли ги усетили? – попита Румен.

– Ей, много бързате, – засмя се бай Атанас. – Когато стадото най-накрая разбирало, че има атаката, биволите започвали да се блъскат, но по това време ловците се били оттеглили на безопасно място. След като стадото напуснело терена, ловци се връщали, за да приберат убитото си.

– Брей, – възхити се Тошо, – колко ловки и мъдри са били.

– Днес имаме дума за този вид инфилтрация и се нарича десенсибилизация, – додаде наперено Теодор.

– Ти се с твоите завъртяни думи, – скастри го Румен. – Не можеш ли да го кажеш по-ясно?

– Когато хората са чувствителни към нещо, – започна да обяснява Теодор, – те остро осъзнават какво се случва около тях физически, емоционално, умствено и духовно. Следователно, когато загубим чувствителност, ние ставаме тъпи към това, което някога е привлякло вниманието ни.

Огънят догаряше, но никой не хвърля дърво в него. Всеки се бе умълчал и вглъбил в себе си.

Вероятно днес много от нас могат да бъдат хванати да дремят, без да обръщат внимание на звънците и свирките около нас.

Живеем в общество, в което сме заобиколени от гордост, завист, измама, разделение, егоизъм и много други злини.

Като Божи народ ние сме призовани да бъдем нащрек. Нека днес е нашият зов за събуждане.