Слънцето залезе и небето потъмня. Една от жените се зае с вечерята. Тази вечер войниците не им донесоха повече храна. Дребна жена с изпити, хлътнали очи предложи малко да изчакат, но един от мъжете добави бързо:

– Не видя ли, че войничетата, които докараха последната група хора, се питаха от къде ще вземат храна за себе си тази вечер?

– Май повече ще ни провърви с жабите в езерото, – добави друг от групата.

Избухна взрив от смях. Изведнъж се открои глас в глъчката, който премина в плач:

– Няма да се върмем вече у дома, – хлипаше едра и яка жена. – Няма, ……тук ще си умрем …

Тя цялата се тресеше от плач. Обикновенно тази жена вдъхваше спокойствие и излъчваше увереност, но сега се бе превърнала в хлипаща, отчаяна развалина.

Останалите потрепераха, сгушиха се един в друг и отчаяно се вслушаха в тишината на безнадежното си положение.

Малко две годишно момиченце се приближи до жена, тя все още викаше и стенеше в плача си. Прегърна я през рамо с малките си ръчички, целуна я по бузата и каза:

– Боли ли те?

Жената кимна. Момиченцето отново я целуна. Изду бузки и духна.

– Вече няма да боли, – радостно обяви детето и разпери пухкавите си длани нагоре.

В очите на жената светна весело пламъче ….. и тя прегърна детето….

Когато Бог създавал жената, той работил до късно на шестия ден. Покрай него минал ангел и го попитал:

– Защо толкова дълго работиш над нея?

Господ отговорил:

– А ти видя ли всички параметри, според които съм решил да я създам? Тя трябва да може да се мие, но да не е от пластмаса. Ще има повече от 200 подвижни детайли. Тя трябва да функционира използвайки всякаква храна. Нужно е да прегръща няколко деца едновременно. Всяка нейна прегръдка трябва да изцелява всичко, от ударено коляно до разбито сърце. И всичко това трябва да върши използвайки само двете си ръце.

Ангелът бил поразен:

– Само с двете си ръце…невъзможно! И това е стандартен модел?! Твърде много работа за един ден….което остане ще довърши на другия ден.

– Не, – казал Господ. – Сега съм толкова близко до завършването на това си творение ……  то ще стане едно от най-любимите ми. Тя сама ще се лекува, ако заболее и ще може да работи по 18 часа без прекъсване.

Ангелът приближил до жената и я докоснал.

– Но, Господи, ти си я направил прекалено нежна.

– Да, тя е нежна, – казал Господ, – но аз я направих силна. Не можеш да си представиш, колко може да понесе и преодолее.

– А тя може ли да мисли? – попитал ангелът.

Господ отговорил:

– Тя може не само да мисли, но и да убеждава и да преговаря.

Ангелът докоснал женската буза….

– Господи,  изглежда това творение тече! Слагаш твърде много тежест върху него!

– Тя не е протекла….това са сълзи, – уточнил Господ.

– За какво ѝ са?

Тогава Господ казал:

– Чрез сълзите тя ще изразява своята мъка, съмнения, любов, самота, страдания и радост.

Това много впечатлило ангела.

– Господи, ти си гений. За всичко си помислил. Жената наистина е изумително творение!

И това наистина е така!

Жената притежава сила, която изумява мъжа.  Тя може да се справи с неприятностите и да носи тежкото бреме.

Тя носи щастие, любов и разбирателство. Усмихва се, когато ѝ крещят. Пее, когато ѝ се плаче.

Плаче, когато е щастлива и се смее, когато се бои.

Бори се със всички сили за това, което вярва.