Сократ е казал, че ако някои иска да измени света, трябва да промени себе си и че никой не ти е враг, но всеки човек ти е учител.
Защо ни е трудно да „се задвижим“, за да разберем смисъла на тези мъдри думи, звучали преди 2,4 хиляди години.
Ние всички се учим едни от други. Обиждащите и обидените, оскърбяващите и оскърбените, унижаващите и унижените, влюбените и отхвърлените, всички са учители едни на други.
Тогава защо е необходимо да търсим „изкупителна жертва“ или виновник за нашите беди?
Предоставят ни се различни ситуации. Може това, което е станало с нас да ни изглежда лошо, но само по себе си то ни дава ключ за освобождение от някоя скрита травма, която ни пречи да бъдем щастливи и да растем духовно. За това неприятните хора, създавайки ни достатъчно проблеми, могат да се окажат нашите най-добри учители.
Проблемът не е в хората около нас, а в самите нас. За да ги промените, трябва първо да въздействате на себе си.

Един ден преди да се роди детето попитало Бога:

– Аз не знам защо отивам в този свят и какво трябва да правя там?

Бог му отговорил:

– Ще ти подаря ангел, който винаги ще бъде с теб. Той ще ти обясни всичко.

– А как ще го разбера, нали не знам езикът му?

– Ангелът ще те научи на езика си. Той ще те пази от всички беди.

– А кога ще се върна при теб?

– Твоят ангел ще ти каже всичко?

– А как се нарича той?

– Това няма значение. Той има много имена. Но в началото ти ще го наричаш – мама.