Животните, отгледани от хора, също си вземат домашни любимци.
Една маймуна била научена да „говори“ езика на знаците. Въпросната горила Коко била много щастлива от съжителството си с изследователката доктор „Пени“ Патерсън.
Горилата имала едно огромно желание, повече от всичко тя си мечтаела за свое котенце. Затова през 1984 г.добросърдечната доктор Патерсън й подарила едно.
Коко нарекла своя любимец Ол Бол и се отнасяла към него като към свое бебе. Давала му сладки и го обличала с „малки дрешки“ – шапчици и всякакви парченца плат.
Маймуната често се опитвала да накара котенцето да я чеше и да я гъделичка. и когато малкото се държало добре, Коко обяснявала с езика на знаците, че то е „мекичко, добро коте“.
Скоро след това Ол Бол било прегазено от кола и умряло. Коко била съкрушена. Нищо не можело да я развесели. Накрая доктор Петерсън се принудила да й подари друго котенце.

През 1910 г. художникът Хърбърт Уорд, който за кратко време е живял край басейна на река Конго, е описал пазарите за роби, където хора са били продавани за храна:
Групите от хора лежали на земята в очакване на своята по-нататъшна съдба. Тук имало стотици роби от различен пол, възраст, включително и бебета в ръцете на майките им. Техните тела били изтощени от дългото гладуване. Те стоят настрана, с поглед надолу, отлично разбирайки какво ги очаква. Да, те ще бъдат убити и изядени.
Най-нечовешката практика сред местните племена е откъсването на парчета месо от живите жертви. Канибалите са като ястреб, който изкълвава месата на жертвите си.
Колкото и невероятно да е, но пленниците се премествали от едно място на друго като се показвали на желаещите да купят тяхното „месо“. Купувачите на свой ред със специални знаци показвали тези места, които биха желали да купят.
Поразителен е бил стоицизмът на тези нещастни жертви пред очите, на които се е провеждала  оживена търговия за частите от телата им.

Според учените, музика засяга нашите мозъци много по-дълбоко, отколкото всеки друг човешки опит.
Музиката помага на недоносените бебета.
Децата, които са родени прекалено рано, трябва дълго да престояват в болницата, за да наваксат в тегло и да укрепнат. За да се ускори този процес, много болници са прибягвали към музиката. Екип от канадски учени е установил, че музика при преждевременно родени бебета намалява чувствителността им към болката и подобряване хранителните им навици, което от своя страна помага бебета да наддават на тегло.
Музиката съживява изсъхналите растения.
През 1973 г., изследователите провели проучване, за да разберат как музиката влияе на растенията. На едни пуснали рок музика, а на други спокойни мелодии. В края на изследването, растенията, на които била пусната лека и спокойна музика били еднакви по размер, зелени и цъфтящи, даже били наклонени в посока на музиката. Растенията, на които пуснали рок музика станали високи, но били увесили цветовете си, листата им загубили яркия си цвят и като че ли се отдръпвали далеч от източника на музиката.
Музиката помага при възстановяване от мозъчна травма.
Много хора, които са преживели травми на мозъка могат да бъдат изправени пред дълговременни трудности, свързани с говора и движението. За лечение, някои хора използват музиката, за да се стимулират тези области на мозъка, които са отговорни за тези две функции. Когато хора с неврологични заболявания, причинени от инсулт или болестта на Паркинсон, чуят музикален ритъм, това им помага да възстановят равновесието си и чувство за баланс. Въздействие на ритъма в музиката е ключ към мозъка.
Музиката предотвратява загубата на слух.
Разбира се, музиката не може да ви излекува, ако вече сте загубили слуха си, но тя може да предотврати загубата му. На едно проучване присъствали 163 възрастни, 74 от които били музиканти. Участниците били помолени да се подложи на серия от тестове за прослушване. Музиканти възприемат звуците по-добре от не музикантите и тази разлика се увеличава с възрастта. Един 70-годишният музикант чува по-добре реч в шумна среда, отколкото 50-годишният не музикант.
Музиката лекува разбити сърце.
Тук става дума не за отхвърлени чувства, а за сърдечен удар. Факт е, че музиката помага на пациентите, които се възстановяват от сърдечен удар или операция на сърцето. Тя намалява кръвното налягане, забавя сърдечната честота и намалява безпокойството. Слушането на мелодии, които предизвикват положителни емоции, подобрява циркулацията на кръвта и разширяването на кръвоносните съдове. Те спомага за подобряване на цялостната сърдечно-съдовата система.
Музиката спомага за повишаване на спортните постижения.
През 2005 г. британски учени са установили, че слушането на музика по време на упражнения могат да подобрят спортните постижения с 20%. Този ефект може да бъде сравнена с употребата на допинг, с тази разлика, че музиката не  се проявява при тестване за употреба на забранените вещества. Най-добри резултати са получени, когато е пускана по-бърза и ритмична музика по време на интензивни тренировки и бавна при почивка.
Музиката ни прави по-отзивчиви.
През 2008 г. британски изследователи, решили да разберат как думите на песните влияят върху нагласите и поведението на подрастващите. На група тинейджъри пуснали песни с положително социално съдържание, а на друга група песни с неутрална идея. След това изследовател изпуснал „случайно“ молив. Тези, които слушали песни с позитивно съдържание, не само бързали да предложат помощта си, но пет пъти по-често вдигали молива, отколкото в другата група.
Музиката подобрява паметта.
При деца, които се занимават с музика, се подобряват умствените способности. Учени от Хонг Конг се установява, че уроците по музика са подобрили резултатите при тестове, в които трябвало да се запомнят думи от даден списък. Колкото повече човек се занимава с музика в детството, толкова по-добра е неговата вербална памет. Освен това навиците за запомняне се увеличавали пропорционално на това, колко дълго детето се е занимавало с музика.
Музиката намалява болката.
Американски учени от Университета в Юта са показали, че музиката има отвличащ ефект за хора склони към безпокойство от болка. В резултат на музиката, хората са усещали по-малка болка. Музиката активира сетивните пътища, които заглушават усещанията за болка и допринася за умственото и емоционално участие.
Музиката подобрява вкусовите качества.
Възможно е производителите на вина да пишат на етикета, каква музика трябва да се слуша, когато се употребява техния продукт. В едно скорошно проучване, изследователите са открили, че определен тип музика може да подобри вкуса на виното с 60%. В проучването, участниците, които пиели виното, казали, че бялото вино е по-освежаващо, ако на масата звучала весела и ободряваща музика. Вкусът на червеното вино се изменял до 60 %, когато на пиещите била пусната „мощна и тежка музика“.

През 1965г. осеммесечното бебе Брюс Раймер, който е роден в Уинипег, Канада, по съвет на лекар, бил подложен на обрязване. Поради грешка на хирурга, който е извършил операцията, пениса на момчето е напълно повреден.
Психологът Джон Пари, когото родителите потърсили за съвет им дал „лесен“ начин за излизане от положението. Смяна на пола на бебето и да го възпитат, като момиче, докато не е пораснал и не е започнал да има комплекси за своята импотентност.
Направили го. Брюс станал Бренда. Нещастните родители не са имали представа, че детето им е жертва на жесток експеримент. Джон Пари търсел възможност да докаже, че сексуалната идентичност не се дължи на характера, а на възпитанието и Брус станал идеалният обект за наблюдение.
На момчето премахнали тестисите, а след това в продължение на няколко години, Мани, публикувал в научни списания отчети за „успешното“ развитие на експеримента си с това дете.
Въпреки това в дома и учителят в училище отбелязвали в детето типично момчешко поведение. Най-лошото от всичко било, че родителите скривали от детето си истината, а това ги карало да изпитват силен емоционален стрес.
В резултат на това у майката се наблюдавали суицидни наклоности, бащата станал алкохолик, а братята близнаци постоянно били в депресия.
Когато Брус -, Бренда достигна юношеска възраст, започнали да му дават естроген, за да стимулират растежа на гърдите. След това психологът настоявал за нова операция, в която Бренда трябвало да получи женски полови органи.
Тогава Брус – Бренда въстанала. Тя категорично отказал операция и вече не ходела на преглед при Мани. Един след друг последвали три опити за самоубийство.
Последният от тях завършил с кома. Но той се възстановил и започнал да се бори за връщане към нормално му съществуване, като мъж.
Сменя името си на Давид, подстригва косите си и започва да носи мъжки дрехи. През 1997 г. той преминал през поредица от реконструктивни операции, за да се възстановят физически белези на пола.
Оженва се и осиновява три деца. Всичко вървяло добре до май 2004 г. След като скъсване със съпругата си, Дейвид Реймер  се самоубива на 38 години.

Как се случва това? Сигурно през нощта.
Разплакана и с увита глава, за да не се види лицето й, майка бързо върви към манастира със свито нещо в ръце. Тъмната пресечка, малко вятър… Тя се оглежда, опитвайки да разбере дали някой не я гледа. Тук някъде трябва да има висока каменна стена и в нея ниша. Само ще свърне за няколко минути и ще остане незабележима. Там жената спира. Разгъва детско одеяло, целува спящото дете, прекръства се. Протяга ръце в прозореца…Детето се поема от добри ръце в монашеско облекло. А сега трябва да бяга. Хваща бързо по друг път,  без да се оглежда. Решението е взето отдавна, още преди раждането.
Ако отидете в Краков сами можете да се озовете на това място. Това е Монашеския Орден На Сестрите от Пресвятото семейство от Назарет, които са отворили първия „Прозорец на живота“.
Зданието на Ордена по нищо не се различава от съседните постройки, освен пластмасовия прозорец на нивото на тротоара с надпис „Прозорец на живота“.
Тук много малко минаващи се оглеждат за камери, тук такива няма.
Сестрите от монашеския орден се надяват, че ако някоя майка се реши да изостави детето си, то може да стане тук, а не на гарата , на пейката в парка или в боклукчийската кофа.
В католическа Полша абортите са забранени от закона. Бременните могат да прекъснат бременността си само при заплаха за живота на майката или в резултат на изнасилване, което трябва да бъде доказано в съда. На такъв унизителен процес се съгласяват единици и официално в 40 милиона  Полша в годината се правят около 200 аборта.
Всяка година около 200 хиляди полякини прекратяват бременността си в Украйна, Германия, Чехия…, но за това са необходими средства, за да пътуват. Най-лошият вариант е да оставиш детето където и да е.
В тази стая никой не дежури. Майката с никого не се среща, когато остава детето си. Алармата работи след затваряне на прозореца, а това съобщава на монахините, че е доносено ново бебе. В полицията никой не звъни, нито се търси жената оставила детето. Звънят само в Бърза помощ, които преглеждат детето и след две седмици то получава нови родители,  ако преди това майката не се осъзнае.
Този краковски прозорец за шест години е дало живот на 14 новородени. Сега в Полша има 48 такива места и 33 спасени деца живеят в нови семейства.