През 1918 г. по време на Гражданската война в Русия паричните постъпления били прекратени.
В Семиречная, историческа област в Казахстан, взели решение да напечатат свои банкноти.
При това новите пари нямало да се обезпечават от злато, тъй като и без това нямали такова, а от опиум, който се съхранявал в мазето на Държавната банка във Верни, сега Алма Ата.
Издадените банкноти са били изтеглени от обръщение в края на 1919 година.
Безработна учителка отивала у дома си след посещение при ветиринаря. Тогава забелязала чанта на улицата. Тя се спряла и се поколебала: „Ами ако е нещо опасно?“
Но установила, че в чантата лежат долара. На чантата имало етикет Chase Bank.
На следващия ден тя отишла в банката и се срещнала с директорът на Chase Bank, който бил много благодарен на Скот за върнатите пари.
– Той ми каза, че съм най-честният човек, – споделя по-късно Скот, – а яз добавих „или най-глупавия“.
Скот не е знаела точната сума, която е върнала. Грей Хасел, представител на банката, съобщил, че в чантата имало 20 хиляди долара. Той е отказал да разясни подробно как парите са попаднали на улицата.
Скот, която по-рано е работила като учителка в средно училище, първоначално се е съмнявала, дали в чантата няма бомба.
– Там бяха две огромни пачки от стодоларови банкноти, завързани с гумени връзки. – казала по-късно Скот.
В нашия град започнаха да се появяват обявления с молба за помощ на дете, което бавно и тихо си отивало, поради грешка на лекарите. То било изписано от местната болница, „за да си изживее оставащите му дни“. Обявлението бе подписано от майката на детето.
Да отминеш такава молба е просто невъзможно. Пусках пари в урните поставени в банката, магазините, учрежденията…. Е вярно, не бяха много, но капка по капка…
Един ден, стоях близо до касата на един магазин и отново пуснах дребна сума в подобна урна. Изведнъж чух нежен детски глас:
– Мамичко, погледни, тази леля пусна пари за мен, да платим на лекаря.
Обърнах се. В скута на млада жена седеше същото онова дете от обявлението. Тя заплака и прошепна :
– Благодаря ви!
По лицето ми течаха сълзи. Пожелах на детето по-скоро да оздравее и си тръгнах.
След известно време в социалните мрежи беше съобщено, че детето е оперирано успешно и скоро ще се завърнат у дома. Бяхме щастливи за него в целия град …
Бях отново в същия магазин, приближавах вече касата, когато чух гласа на детето отзад:
– Лельо!
Обърнах се. Към мен тичаше малко радостно чудо. Наведох се и то ме прегърна. След това тихо прошепна:
– Леличко, благодаря ви за парите. Сега аз ще живея винаги!
Детето силно се засмя, а аз заплаках, защото четиригодишното дете бе истински щастливо. То е живо и здраво и всичко при него занапред ще бъде наред.
Когато Майкъл Петерсон видял, че малко момиченце потъва, той скочил във водата да я спасява.
Четири годишната Хавей той спасил, но след това се парализирал от гърдите до петите.
Карлиса Джонс, майката на Хавей, описва така трагичното гмуркане на Майкъл:
– Той се показа над водата с нея. Когато я хванах и се огледах, той плаваше на повърхността на водата.
Течението на реката било много бързо. Петерсон си счупил шията веднага щом попаднал във водата. Майкъл веднага след като извадил детето, бил откаран в болницата.
Петерсон е работил в строителството, но не е имал медицинска застраховка. Майкъл за втори път спасява човек. Преди няколко седмици е изкарал от кабината на камион шофьорът, секунди преди да се взриви двигателят.
– Той е направил това, което се надява другите да направят за него, – споделя майката на Майкъл.
Приятелите на Петерсон са основали фонд в местната банка, а във Фейсбук са направили страница, в която съобщават за състоянието на Майкъл.
Крадецът приближил към касиера и му казал заплашително:
– Видя ли лицето ми добре?
– Да видях го, – разтреперан отговорил служителят.
Изстрел и касиера се строполил в краката на крадеца. Похитителя огледал салона и изкрещял силно:
– Кой още е видял лицето ми?
В края на салона се чул слаб, едва доловим глас:
– Тъща ми, но тя сега си е в къщи….
