Снегът започна да се топи, а това бе желанието ни, особено след дълга и продължителна зима.
Небето се оцвети  в невиждани багри, сякаш иска да ни каже: „Пролетта дойде! Няма вече от какво да се страхувате!“
Пролет! Изглежда промяната влияе благотворно. Замислям се уплашено:
„Ами ако утре ни връхлети силна снежна буря с рекордно ниски температури,….. особено през месец март.“
Но да оставим страховете настрана и да се насладим на пролетния повей, който сладко ни нашепва: „Тя идва! Пролетта дойде!“

Тази местност, той уж знаеше като петте си пръста, но сега зяпна в захлас, запленен от есенната й премяна.
Цялата падина, прикътана между оградилите я от всички страни хълмове със стръмни склонове, представляваше неповторимо и неописуемо съчетание на багри, разточително разпилени тук от Всевишния.
В дъното пъстротата се затваряше от синята стена на скалите, възправили се нагоре и захапали с причудливите си зъбери тичащите по небето пухкави сиви облачета.
— Ех, това е България! — възторжено възкликна мъжът и отново пое нагоре, срещу шумящите по камънаците бързеи на реката.