Ръководителят на хидрометеорологичната служба на въоръжените сили на Руската федерация Владимир Удриш смята, че създаването на „климатично оръжие“ е нереално.

Според него, въздействие на такова оръжие в глобален мащаб е невъзможно, тъй като е много скъпо.

Въпреки това, можете да повлияе на времето на местно ниво.

Например, да се предизвика дъжд, градушка или падане на лавини.

За да се гарантира безопасността на Олимпийските игри, предварително се поражда падането на лавини.

За целта била задействана службата по предотвратяване на градушки.

Тук на хиляди километри от Амазонка, лилията трябваше да се развие и да покаже цялото си великолепие. Бащата на Ана професор Цветанов бе обещал, че тя ще разцъфне, макар че бе в различна от обичайната си среда.

Почти никой не вярваше в това, а малцина от тях се присмиваха на професора и закачливо го наричаха „магьосника на лилиите“.

От три дена пъпката на лилията не помръдваше. Ана не вярваше, че точно тази нощ ще се отвори, за това предложи на баща си:

– Хайде да се помолим.

– Не е нужно, – засмя се професор Цветанов. – Това, което очакваме с нетърпение, скоро ще се случи.

– Сигурен ли си? – попита със съмнение Ана.

– Във всяко семенце се съдържа живот и той бърза да се прояви чрез цвят и многобройни листа.

Ана изгаряше от любопитство. Баща ѝ я погледна в очите и заговори сериозно като на възрастен човек:

– Всички живи същества растения или животни имат една цел, да живеят и да се развиват. Всяко едно от тях се стреми да заеме толкова място и храна, колкото са му нужни, за да изпълни предназначението си.

Преди три месеца, когато професорът донесе растението и го пусна във водата, листата му бяха колкото малка чинийка, а сега достигаха големината на автомобилна гума на голям камион.

– Какво се случва, когато е тясно и не достига храна за всички? – попита Ана.

– Тогава големите изместват малките, силните прогонват слабите. Животът е вечна борба, в която оцеляват тези, които успеят да се приспособят по-добре.

На Ана нощта ѝ се струваше безкрайно голяма. Ами ако лилията не разтвори и тази нощ пъпката си, както очакваше баща ѝ?

Изведнъж професор Цветанов скочи и се втурна към езерото.

– Погледни! Тя е раздвижи! Ани, започна се! – прошепна възторжено професорът.

Ана също скочи от мястото си. Пъпката потрепваше едва забележимо. Нямаше никакво съмнение, вътре в нея нещо искаше да се освободи. Появи се първото венчелишче, после второто, третото, …

В нощта избухна прекрасен бял цвят. Ана никога до сега не бе виждала такъв. Със страхопочитание тя следеше как се извършваше чудото.

Пъпката се отвори постепенно, най- напред колебливо, а после бързо тласкана от вътрешно нетърпение. Най-накрая се изля във венец от стотина венчелишчета. И се издигна като блестяща корона над тъмната вода в езерото.

– Когато животът в растението победи обвивката, – прошепна професор Цветанов, – възниква нещо красиво и очарователно.

Ана бе щастлива, както никога досега в живота си. Баща ѝ наистина бе магьосник, а тя му помагаше във всичко това.

Двамата стояха и мълчаливо съзерцаваха изящния бял цвят.

Навън небето просветляваше. Настъпваше новия ден.

Малката капка или песъчинка не привлича вниманието ни, но множество капки образуват океаните, моретата, реките и езерата, а ако препълним кораб с голямо количество песъчинки, той ще потъне.

Всяка малка снежинка поотделно е лека, но събрани в по-голяма маса, могат да затрупат човек и да го лишат от живот.

Снежната лавина затрупва и разрушава домове, и цели селища.

Малка котва удържа голям кораб, а с малко кормило той се управлява.

Така и малките грехове на човека събрани заедно, водят към неговата гибел. Ако човек съгрешава по един път на час, то за година той ще направи осем хиляди шестстотин и четиридесет грехове. А при някои хора целите им дни са изпълнени с грехове.

Греха не остава сам. Когато човек направи грях, първата му мисъл е как да го скрие от другите. Когато грехът е забелязан, идва друга идея в главата, да се извини греха в собствените ни очи и в очите на другите.

За да оправдае греха си човек използва лъжата, измамата, изопачава фактите, изкривява думите, обърква обстоятелствата.

По такъв начин след един грях следват множество други. Грехът е плодовит и се размножава.

Той е мрачен лабиринт, от който трудно се намира изход. Най-нищожният грях ни осквернява и ние не можем да общуваме с Бога.

Грехът е тежко бреме и само Бог може да го снеме. Той ни натоварва и никой освен Христос, не може да спаси душата от това ужасно бреме.

Грехът е такова голямо зло, че за да го отстрани, Христос издържа смърт на кръста.

„И кръвта на Сина Му Исуса [Христа] ни очиства от всеки грях“.

Един мъж е носил очила с голям диоптър. Той не се надявал да му се подобри зрението защото бил на 73 години.

Негови приятели споменали, че на остротата на зрението добре действали резене и копър. И той решил да опита с настойка от копър.

Пил я почти цяла година, но това имало резултат.

Ето и самата рецепта:

Една чаена лъжичка раздробени семена от копър се заливат с чаша гореща вода и така се оставя на топло място за 15 минути.

Пие се 3 пъти на ден по 1/3 от чашата преди ядене.

Тази рецепта не е особено натоварваща, за това предлагам да опитат тези, които имат намалено зрение.

Един лекар имал любовна връзка с медицинска сестра. Малко след това тя му съобщила, че е бременна.

Тъй като не искал жена му да узнае това, лекарят дал пари на медицинската сестра и я помолил да отиде в Италия и там да роди детето.

– Но как да ви съобщя, че се е родило детето? – попитала медицинската сестра.

Лекарят ѝ отговорил:

– Просто ми изпрати картичка с надпис: „Спагетите“ тръгнаха. Аз ще се погрижа за разходите.

Нямало какво друго да прави медицинската сестра, взела парите и отлетяла за Италия.

Минали шест месеца. В един прекрасен ден жената на лекаря позвънила в кабинета му и казала:

– Скъпи, за теб дойде много странна картичка от Европа, но не разбирам, какво означава това?

Лекарят отговорил:

– Изчакай, докато се прибера и всичко ще ти обясня.

Същата вечер лекарят се прибрал в дома си. Прочел картичката и припаднал. Получил инфаркт. Извикали линейка, която го откарала в болницата.

Главният лекар останал, за да успокои жена му. След като поговорили малко, той я попитал:

– Какво стана преди да припадне мъжът ви?

Жената на лекарят извадила картичката и започнала да чете:

„Спагети, Спагети, Спагети, Спагети – два с наденица и кюфтета, и два без“.