Хърватската столица би се харесала на всеки. Жителите на града за никъде не бързат. Те водят спокоен живот. Думи като „малко по-късно“ и „час пик“ при тях не съществуват.
Както подобава на столица, тук е съсредоточена голяма част от промишлеността на Хърватия. В Загреб е добре развита транспортната мрежа, тук са елиминирани задръстванията. Освен широките и удобни пътища, налице е отличната организация на светофарите и кръстовищата. Градът буквално е набразден от автобусни и трамвайни маршрути. В бъдеще тук ще се построи и метро, но сега то на никой не е нужно. Населението на Загреб наброява 800 хиляди души, а ежегодно тук идват около половин милион туристи.
Относителното плътно движение в града  е в интервала 8-9 сутрин, но няма никакви задръствания. А след това цял ден улиците са почти пусти. Тук хората са привикнали да работят, а не да се движат напред-назад.
Социалистическото наследство е представено от унилите многоетажни кутийки.
Градските власти са се погрижили почти около всяка сграда да построят безплатен паркинг.
В горната част на Загреб започва частния сектор. Но частните къщи също са различни. Те са уютни и симпатични, хората ги строят такива за себе си.
Ако погледнем Загреб отгоре, ще видим, че града е разделен на две части многоетажни блокове и къщи, вторите са повече. Това е изненадващо за столица, нали? Обикновено в по-големите градове се строят небостъргачи и многобройни търговски центрове.
Тук се живее безопасно. Дори на скъпите коли не се затварят прозорците.
Общественият транспорт е представен от ниски трамваи. Интересно е, че трамвая е огромен, а релсите са много тесни. Срещат се автомобили от различни марки, но всички са от съвременен тип. Автобусите в Загреб са сини. Местата за инвалиди не се заемат от останалите и причината не са глобите, а съзнанието на хората.
Хърватия е християнска, определяща се като католическа държава. Мюсюлманите тук са 1%, но  за тях също се строят джамии.
Почти всички паркинги са платени. Загреб е разделена на зони за паркиране. В червената зона, в центъра,  можеш да оставиш колата си само за един час, в оранжевата за два, а в жълтата неограничено. Интересното е, че тук няма пазачи на паркингите. Просто оставяш колата си отиваш до автомата и внасяш необходимата сума, след това отиваш да вършиш работата си. Да не заплати или икономиса  при паркирането, никой не  си го и помисля.
Много огради са изрисувани с графити, Не всички са интересни, но повечето се стараят да внасят смисъл в рисунките си.
Стъклобетоните сгради не са много и не дразнят окото.
В Загреб има нереално количество кафенета и ресторанти. Летните тераси се използват и през зимата, тук температурата не пада почти никога под нулата. В много кафенета няма да намерите храна, а само кафе и напитки. Пияници на улиците не се срещат, защото почти към всеки дом има отворен не много скъп бар, където всеки може да пие и да остане колкото си иска.
Един от най-старите видове транспорт в Загреб е релсово транспортно средство с въжена тяга за превозване на хора. Две въгончета се движат по наклонените релси между две спирки. Сега това е само туристическа атракция.

Този хотел е построен с форма на пирамида. Намира се в края на голямата магистрала към Международното летище в Лас Вегас.

Тъмните му бляскави страни са покрити с 34 хиляди  кв. м. стъкло. От върха му е насочен най-мощния светлинен лъч в света, светещ с мощта на около 40 милиарда свещи. На тази светлина можеш да четеш вестник на десет мили от мястото. Светлиния лъч е наречен  Ре на името на египетски бог

Всяка година милиони хора пристъпват в хотела, за да надникнат в месинговото чудо. Това не е една възродена Античност, а само една подчертана съвременост.

Силният лъч излъчващ се от хотела, ще бъде изключен от електрическата мрежа, в момента, в който вкусовете се променят.

Така този хотел има изчислено време на живот. За съжаление подлежи на забвение.

Пустинята Атакама в най-добрите си дни не може да се похвали с голямо количество валежи, да не говорим за сухите периоди.
По даните на синоптиците в чилийския град Арика не бил отбелязан нито един валеж от октомври 1903 до януари 1918 година, почти 15 години.
При такъв климат някои райони в тези жестоки пустини напомнят на повърхността на Марс.
Те са опасни за човека и всяко живо същество.

Можем да предположим, че най-дъждовното място на Земата се намира във влажните тропически гори. И товя е вярно.
Колумбийската провинция Чоко на границата на Панама се смята  за най-влажното място на планетата.
Например, през 1974г. в град Тундененто падат валежи повече от три инча. Основно вали през нощта.Там навярно добре ще вирее ориз.
Съществува и още еди рекордьор. Това е планината Вай-але-але на хавайския Кауай архипелаг. В околностите на планината само 15 дена в годината не падат дъждове, т.е. 360 дни непрекъснато вали.
Помислете за това, когато избиранете пътуване предложено от туристическата агенция „Слънчев Хавай“.

За такова било признато „Taumatawhakatangihangak oauauotamateaturipukaka pikimaungahoronukupokaiwhe nua kitanatahu“, състоящо се от 84 букви. То принадлежи на хълм в Нова Зеландия и на езика на маорите означава „Място, където Таматей, мъж с големи колена, който се плъзна, изкачи и погълна планината, известен като поглъщач на планини, свирел на флейтата на своята любима“.
Това наименование било останало като най-дългото за известно време, докато не било заменено с „Krung thep mahanakhon bovorn ratanakosin mahintharayutthaya mahadilok pop noparatratchathani burirom udomratchanivetmahasathan amornpiman avatarnsathit sakkathattiya visnukarmprasit“, състоящо се от 163 букви и означаващо поетическото название на Банкок в Тайланд.