Става дума за джайнизъм. Това е една от древните религии в Индия. Практикуват я повече от пет милиона човека.
Основния й принцип е да не вреди на никое живо същество, за това не ядат месо и не носят оръжие.
Сред тях са отделени така наречените „облечени в светлина“, които не не носят никакви дрехи.
За да не погубят някоя дребна мушица, те вдишват през марля, а пътя пред себе си метат със специална метличка.
В храненето джайнистите са прекалено въздържани. Те смятат, че са много святи ако гладуват.

Занимават се предимно със лихварство и безжалостно подтискат длъжниците си. Какво противоречие, да се стремят да не навреждат на никое живо същество и същевременно да практикуват даване на заеми, съпроводено с преследване на неиздължилите се.

През 1908 г. в околностите на град Гуанчжоу имало тежка суша. Съдията на града много се молил за дъжд, но резултат нямало.
Тогава решили, че за всичко е виновен демона на сушата и решили да го накажат.
От бамбук и хартия направили изображение на демона. Полицията го арестувала, сложила му белезници и го отвели в съда.
Поставили демона на колене. Съдията проклел демона и заповядал да му отсекат главата. Защитникът в съда помолили съдията да даде три дена отсрочка на демона.
Изображението на идола било поставено на градската стена.
След три дена завалял дъжд.

Японския театър Кабуки, където всички роли, даже женските, се играли от мъже, е основан от жена.

Тя се нарича Окуни и е била служителка в светилище през 17 век. Тогава заедно с други жени тя изпълнявала всички роли, даже и мъжките.

Скоро на ръководителите на страната не се харесала безнравствената атмосфера, която царяла в тези представления и жените в театъра Кабуки били заменени с юноши, а по-късно и с по-възрастни мъже.

Днес традицията не е толкова силна и в някои театрални трупи женските роли започнали отново да се изпълняват от жени.

За шотландците в един тълковен речник била изказана насмешка.
Английският литератор Самюел Джонсън много често пренебрежително се изказвал за шотландците.
В шест томното издание на тълковния си речник, той е описал овеса като „зърно, което в Англия се дава на конете, а в Шотландия го ядат хора“.
Шотландския писател Джеймс Босуел, пускайки по-късно биография на Джонсън, отбелязал следния коментар относно горната забележка: „Ето защо в Англия се отглеждат прекрасни коне, а ние сме най-красивите хора.“

За озеленяване на покриви и стени сме чували не веднъж, но за озеленяване на стълби навярно и вие като мен чувате за първи път.
Ярък пример за такова озеленяване са стълбите на Санта Мария дел Монте от 17 век в италианския град Калтаджироне. Те се покриват два пъти в годината с живи модели, образувани от растения.
Първият път е през май и юни, когато се открива фестивала на цветовете. На стълбите се появяват саксии с цъфтящи цветя, които се оформят в различни форми и модели.
Вторият път е през юли в чест на San Giacomo – покровител на града. Тогава на стълбите на Санта Мария дел Монте освен саксии с цветя се поставят и свещи.