Британецът Дейвид де Ротшилд  е решил да установи нов рекорд.
Той ще направи пътешествие дълго 17 700 мили през Тихи океан с лодка, изработена от пластмасови бутилки.
Плавателният съд, с който ще се извърши това дълго пътуване е дълъг 18 метра. Той ще премине разстоянието от Сан-Франциско до Сидни.
За да се държи над водата ще му бъдат необходими 12 хиляди двулитрови пластмасови бутилки.

Компанията Renesas Electronics обяви разработването на технология за безжично предаване на данни на близки разстояния с устройства подържащи Bluetooth и Wi-Fi, без използване на батерия.
Разработеният чип работи с енергия, която получава от радио вълните в околното пространство.
Новата технология може да намери много приложения в различни области – от медицина до рекламата.
Така например, под формата на термометър в пластир, който може да следи непрекъснато температурата на тялото, или се добавя към плаката, който ще предава допълнителна информация за рекламните продукти на заинтересованите минувачите.
Възможността за безжично предаване на данни с новия чип е благодарение на намаленото енергопотребление до няколко микровата и разработката за получаване на енергия от радио вълни, способна да произвежда около 10 микровата.
При производството на чипа се използва 90-нанометрова технология.

Сензорна мрежа анализира параметрите на околната среда, след това процесор обработва даните и дава прогнози и препоръки относно условията в музейните помещения.

Компанията IBM е получила възможност да изпита на дело своята „умна” сензорна система върху най-чувствителните обекти, като картини, рисунки, гоблени и ръкописи от XII–XIV век,  които се съхраняват в отдела по изкуството на средновековна Европа в ню-йоркския Метрополитен музей на изкуствата.

Разбира се музеят разполага с разнообразни способи за контрол на микроклимата. Част от експонатите са поставени в херметически боксове. Въпреки това 100 сензора от новото изобретение на IBM следи за температурата, степента на осветеност, въздушните потоци, влажността, степента на замърсяване и други. Трябва ли да се споменава, че подобно нещо до сега на музеите не е предлагано. Новосъздадената система  вероятно много по-добре би се грижила за експонатите.

Информацията се предава на централизиран микроконтролер, който в реално време го визуализира и формира в 3D-модел на околното пространство. Благодарение на това музейните работници могат да следят за състоянието на експонатите. Срока за годност на новият модел е пет години.

Ако опита е успешен, той ще се предаде на другите отдели на музея. Възможно е и други да последват примера им.

Дори в зданието да няма нищо ценно, чрез събраните дани от сензорите на устройството, може да се регулира климата вътре в него, а с това да се се икономисат енергия и пари.

Австрийски студенти са построили оригинално транспортно средство, състоящо се от две колела, между които е поставена открита пилотска кабина. Двуколесното устройство се казва EDWARD, което е съкращение на Electric Diwheel With Active Rotation – Електрически децикъл с активно въртене. За появата му са били необходими две години.

Подобни видове по-рано са се задвижвали с мускулна сила или двигател с вътрешно горене, но този вариант използва само електромотор и оловен акумулатор, осигуряващи един час активно движение. Максималната му скорост е 40 км/ч.

Като при всички подобни устройства е имало проблем с застопоряването на люлката, в която стои водача. За това е създадена специална система за стабилизиране. Тя не дава пълна устойчивост на кабината, ъгъла на отклонение от вертикалната ос може да достигне до 12 градуса. Но поне седящият вътре не изпитва морска болест.

Ако някой иска може да отключи стабилизиращото устройство и да се завърти заедно с люлката или да се обърне с главата на долу и да се застопори в това положение.

Разработчиците не дават подробни технически характеристики на  електроцикъла и премълчават възможностите за практическото му приложение. Не се говори и за масовото му производство.

Така че този модел ще остане симпатичен експеримент, ненапускащ пределите на работилницата.

Върху високоскоростната железопътна линия свързваща Париж и Амстердам има тунел дълъг около три километра, изцяло покрит със слънчеви батерии с мощност 1МВт.

Шестнадесет хиляди силициеви слънчеви клетки са разположени на покрива на тунела.

Първоначално той е построен, за да не падат дърветата на железопътната линия. Сега функционалността на защитното съоръжение се е разширило и днес можем да го наречем пълноценна слънчева електростанция.

Тунелът има двойна роля в опазването на околната среда. Първо той е построен за да предотврати изсичането на големи участъци от вековни гори и за опазване на пътя от падащи дървета. Второ ще осигурява „чиста” енергия и висока скорост на минаващите влакове.

Мощната фотогалванична електростанция ще бъде достатъчна за захранване на всички електровлакове в страната за един ден. Новата фотоелектрическа инсталация е разположена на неизползваеми площи. Тя ще намали въглеродните замърсявания от железопътния транспорт.

Освен това няма да има негативна реакция от страна на населението,  които стават при инсталиране на вятърни турбини, които придизвикват шум и вибрации, а подобни конструкции загрозяват и  живописните пейзажи.