За изграждането на навесни конструкции помагат хидравлични структури. Инженери направили демонстрация на дървен покрив с дебелина по-малка от 4 см. Той обхваща площ над 100 кв. м. Въпреки малката дебелина, конструкцията издържа големи натоварвания. Използването на трансмисии е позволило да се намали количеството на използвания материал и теглото на покрива.
Досегашните конструкции са проектирани с големи запаси за якост, но големите натоварвания са рядкост и ако се появят, този процес се случва в относително кратък период от време. Идеята, предложена от университета в Щутгарт, е използването на хидравлични задвижващи механизми, които действат като амортисьори. Те се справят с динамичните натоварвания.
Дизайна изработен от немски инженери, се опира на четири точки. В три точки са поставени хидроцилиндри, позициониращи структурата в съответствие с натоварването, която се измерва със сензори разположени на различни места на покрива. Хидравлични задвижвания променят позицията на дизайна в рамките на милисекунди, предотвратявайки поврежданията.
Според инженерите, този вид покриви може да се използва за построяване на стадиони, площадки и други съоръжения, като се икономисват материали и пари.

Учените са разработили блок за създаване на образи, на базата на стандартните CMOS-микросхеми, които могат да превърнат обикновени мобилни телефони в устройства, които ще виждат през стени, дърво, пластмаса, хартия и други прегради.
Диапазона между микровълновите и инфрачервени излъчвания до скоро не се използваше в повечето от съществуващите прибори. Според разработчиците на прототип на новото устройство, проектирано да работи в този диапазон, вълните могат да преминават през стени и препятствия почти толкова, колкото и на радиовълните, отразени от предмети. С помощта на специално приемно устройството се дават подробности на изображението близко до това при уредите за нощно виждане, които използват инфрачервена светлина. Възможността на блока да визуализира такова изображение на обикновена микросхема, му позволява да бъде интегриран в мобилен телефон.
Зачитайки личния живот на гражданите, учените ограничават своите изследвания, по проучвания на вълните, до способността им за виждане през стените на не повече от 10 см дебелина.
Въпреки това, казват те, за медицински приложения, това ще бъде повече от достатъчно. В откриване на диагноза на рак, анализ на химически състав на вещества, съдържаща се в дишането….. Това ще е нещо като нов ултразвук за преглед на вътрешните органи.

Апаратът се нарича „Дракон“. Той ще направи тридневен космически полет и тестове за скачване със станция. Този полет се разглежда като важна стъпка в развитието на частната космонавтика. Очаква се в близките години подобни кораби да изпращат хора в орбита.
Ако тази мисия премине успешно, то „Дракон“ ще започне да извършва редовни доставки за космически станции. А в бъдеще ще  може да взема на борда си и космически туристи.

Американски химици са предложили молекулярен двигател на Ванкел. Двигателят е клъстер – група от взаимодействащи по между си молекули. Той се състои от 13 молекули на бора, в изследванията е разгледан и клъстер от 19 молекули.
Самият клъстер е плосък. В центъра му има три молекули разположени по върховете на триъгълник, а останалите се намират по края.
На учените е било известно, че триъгълника и околния пръстен могат да се завъртят един спрямо друг. В новата работа, учени използват числови симулационни модели.Те открили, че движението може да се контролира с помощта на специално поляризирана светлина.
Следващата стъпка е да се тества практически изчисленията на изследователите в лабораторията. Според учените, новият двигател, за сега само на теория, има няколко предимства в сравнение с аналозите. Така например, светлината, с която ще се облъчва двигателя, не изменя квантовото състояние на системата, т. е. не е нужно някои части на двигателя да преминават във възбудено състояние.
Също така двигателя не се нуждае от химически реакции и електрически ток, при използването, на който се отделя голямо количество топлина, влияеща критично на системата. Благодарение на това се получава стабилен двигател.
Учените са нарекли своя двигател молекулярен двигател на Ванкел поради подобния външния вид с ротационен бутален двигател, разработен в компанията на NSU през 1957 година. В това устройство има сечение, което е триъгълника на Рело.

Изглежда времето на двигателите с вътрешно горене отминава. Почти всеки ден в света се появяват все нови и нови модели на електромобили, а скоро преминаха успешно и тестовете за самолет с електродвигател. При това той работи със слънчеви батерии.
След електрически автомобили, започнаха да се появяват и други превозни средства. Например, електрически велосипеди, автобуси и дори хеликоптер с електрически мотор. Сега се появи и самолет работещ със слънчеви батерии. Това е вторият прототип на един и същи екип от конструктори.
Преди малко повече от година компанията SolarWorld, и PC-Aero проведе първият успешен старт на съвместния си проект – самолет Elektra One. Този апарат може да се издигне във въздуха и да лети 30 минути. Тогава това е било голямо достижение на „зелените“ технологии – първото въздушно превозно средство без използването на двигател с вътрешно горене. След усъвършенстването му, дължината на полета е достигнала 4 часа.
Новият проект е увеличил максималните достижения на своя предшественик два пъти. Той може да лети в продължение на осем часа и да измине около 1000 км. Достигането на този показател е за сметка, както на заредените акумулатори, така и със слънчевите панели, поставени върху корпуса и крилата на електрическия самолет.
Теглото на самолета е около180 кг. Той е изработен от въглеродни композитни материали и има по-голям размах на крилете от своя предшественик. Освен това той може да вдигне във въздуха почти 100 килограмов товар. Така че почти всеки средностатистически човек може да лети с него.