Миризмата, оставена от морски организми, може да се задържи във вода в продължение на месеци.
Немски океанолози от Института за полярни и морски изследвания са развили техника, която позволява да се проследи миграцията на организмите от единични молекули, които остават във водния стълб.
Животните, движещи се през океана, оставяйки след себе си следа от органични молекули. Дълго време се смяташе, че те бързо се разпадат на вода, въглероден диоксид и други прости съединения. Оказа се, че органичните молекули могат да съществуват в океана по-дълго.
На авторите работещи с помощта на свръхточен спектрометър им се е отдало да отделят от пробите на морската вода, единични молекули органично вещество и да определят от колко време са попаднали тук, и от какви организми са били оставени.
Това явление учените наричат ​​“химическа паметта“ на водата.
На следващата година, професионалисти искате да използвате техниката при изучаването на южните морски слонове, най-големите видове тюлени, които живеят в Антарктика. Тези бозайници са в състояние да мигрират на хиляди километри. Миризмата, която те оставят, помага за по-доброто проследяване на маршрутите на техните движения.

Американската компания Sense Tech, специализирана в продукти, за помагане при спешни случаи, се готви да пусне каска за велосипед с датчика. В случай, че един колоездач попадне в сериозна автомобилна катастрофа или падане по други причини, каската гарантира извикване на помощ.
Каската сензор се свързва с телефона ви чрез Bluetooth. Ако последва удар се набира автоматично определен номер на приятел или любим човек. Осен това за установяване на контакт с пострадалия се изпращат и GPS-координати. Сензорът е способен да определи сериозността на силата на удара.
Ако нараняването е незначително или шлема просто е паднал, велосипедиста има време да оттегли повикването по телефона, за да не притеснява близките си. Каската със сензор ICEdot ще се появяват през 2013 г.
Има вероятност тези шлемове с датчици да се използват и от феновете на други спортове – например, скиори или сноубордисти.

Новият продукт се явява обикновена вибрираща четка, каквито сега на пазара се предлагат много, но дизайнерското оформление ще зарадва всеки любител на поредицата „Doctor Who“.
На колекционерите може да бъде интересен факта, че този вид четка е лицензиран от екипа на серияла.
В комплекта освен самата четка е поставена допълнителна глава за смяна.
Електрическата енергия, необходима, за да работите  устройството се доставя от АА батерии. Размерите  на дръжката са 3 см в ширина и 14,5 см на дължина.

Представете си дрехи способни да съхраняват гигабайта или дори терабайта информация. Това не е фантазия. Учени от НАСА са превърнали тъканта, в големия склад за данни. С течение на времето, обичайната фланелка вероятно ще замести флаш памет или външен твърд диск.
Представете си меден проводник с диаметър от 1 нанометър, преплетени с жици, покрити с меден оксид. На всяко пресичане на медната решетка се намира една малка част от платина. Покритието от меден оксид действа като резистивен ключ, който ви позволява да съхранявате данните на всяко пресичане.
Процеса на четене и писане се осъществява така, както в обновена оперативна памет. За запис се използва високо напрежение, а за четене низко. Първата експериментална тъкан, създадена по тази технология е съхранила данни за 115 дни. Това не изглежда много, но изчезналите данни от паметта могат да се възстановят.
Разбира се, това са лабораторни експерименти и това е само началото на използването на такава технология. Нужно е да се преодолеят множество фактори, за да стане изобретението реално. Трябва да се изучат как действат студа и топлината на данните. Износените или повредените дрехи как влияят върху запазването на информацията.

Космическата агенция NASA публикува футуристични  прогнози, в който се посочва, че през  този век човечеството може да създаде междупланетен космически апарат с  ядрено гориво, който генерира антиматерия и се движи за сметка на нейното изхвърляне. В НАСА вярва, че тези двигатели ще бъдат в ултра-бързи междупланетни кораби, които ще летят до Юпитер за по-малко от 4 месеца, и в допълнение, те ще отвори пътя за нови хоризонти, по усвояване на Слънчевата система.
Човечеството все още трябва да преодолее някои съществени технически проблеми, свързани с производството и съхранението на антиматерия. В противен случай, новата технология няма лесно да се постигне. Първите резултати в тази област ще бъде на разположение след около 40 години, а истинските двигатели на ядрено гориво и антиматерия моат да се появи едва след 60-80 години.
Като суровина за новия тип двигатели може да се вземат  тежки изотопи на водорода – деутерий и тритий, не с един, но две или три неутрона в ядрото. За ядрените реакции е необходим уран, който ще се създава при процесите извършвани от частиците на антиматерия – позитрони, които представляват аналог на реактивно освобождаване. Такъв двигател може да има изключително високо КПД.
Подобен коефициент ще бъде достигнат за сметка на анихилацията между материята и антиматерията. При взаимното унищожаване на частиците се отделя голямо количество енергия. В тези двигатели ще се синтезират нови химични елементи, например хелий. Сега нещо подобно се случва в ядрата на звездите при голямо налягане и висока температура, но без участието на антиматерията.
Друг изненадващ факт свързан с горивото на основа изотопи и антиматерия се явява икономията на това гориво и неговото отделяне. За достигане на Юпитер са необходими 1,16 грама антипротони. Съвременната наука е в състояние да произвежда и до една милиардна част от един грам антиматерия.