Преди известно време имаше слухове, че НАСА разработва начин за обемен печат при нулева гравитация . Сега най-накрая е обявено, за какво е нужно това на агенцията.
Партньорът на НАСА, компанията Tethers Unlimited се занимава с технологии, които в бъдеще ще позволяват на група от паякообразни роботи да печатат космически кораби направо в космоса.
Този проект се нарича SpiderFab. В неговите рамки механизмите ще маневрират в безвъздушното пространство, създавайки структури и полимери, който в крайна сметка ще бъдат сглобени в космически кораб.
Това ще намали значително цената на устройството, тъй като то не трябва да се извежда в орбита. Технологията също така ще помогне за изграждане на много по-голям космически кораби, отколкото е било възможно преди .
За сега проекта е в застой, защото са нужни още средства.

Инженерите се стремят да получат електроенергия от най-необичайни източници, даже и от звукови вълни.
Джаджата Green Noise се поставя близо до писти за излитане, магистрали и други шумни места. Тя превръща звуковите вълни в електричество.
Дизайнерът  Hung-Uei Jou бил силно загрижен, че хиляди децибели се губят просто така и решил да създаде устройство захващащо звуковите вълни, от които получавал енергия.
Устройството има динамичен вид и е снабдено с тринога за устойчивост и мобилност. То може да се поставя до всички места с повишени нива на шум.
Green Noise със сигурност ще се превърне в много популярно устройството, когато неговата технологията бъде напълно разработена.

Ръкавица превеждаща езика на жестовете е изобретена от Раян Петерсон, 18-годишен английски ученик.

Веднъж той видял как сляпа жена се опитвала да си поръча храна в едно от заведенията за бързо хранене.

Благородният юноша бил осенен от идеята за направа на устройство, което може да превежда достъпни макар и не всички жестове в обикновен текст. Скоро изобретателният младеж въплътил идеята в живота.

Устройството на Петерсон разпознава движенията на ръцете и предава съответната информация, използвайки безжичен интерфейс, на малък монитор.

Човек „говори“ с ръце, а на екрана се появява съответстващ текст.

Британски студент намерил патент за „летяща чиния“, издаден от Европейското патентно ведомство. Документ от 1973 приема идеята за космически кораб с формата на диск, който използва силата на термоядрен синтез, интелектуална собственост на лондонската компания Jensen and Son, а за непосредствен неин изобретател се посочва инженера Чарлз Осмонд Фредерик.

Както се разбира от текста на патента, корабът е изработен по поръчка на British Railway, държавна транспортна компания, и е предназначен за превоз на пътници. В заявката детайлно е описан термоядрения двигател, използващите се лазери за нагряване на плазмата, схемата за поддържане на изкуствена гравитация и вътрешното устройство на отделението за пътници.

Намереният документ е коментиран от Европейската космическа агенция. Според инженерите , летателния апарат устроен по този начин, не може да бъде построен, защото методите за контролиране на ядрения синтез за сега не са ясни, а аеродинамичните свойства предизвикват възражения от специалистите. От своя страна, Министерството на транспорта е заявило, че в момента не планират да използват ядрената „летяща чиния“ като транспортно средство.

Учени от Университета на Западна Англия в Бристол са разработили уникален робот, който може да създаде своя собствена електроенергия. Роботът е наречен EcoBot II и използва като източник на енергия специални биоелектрохимични клетки, които генерират електричество, като „преварява“ мухи. Тези клетки се изпълват с вода от градските отпадъчни води. Те съдържат голямо количество бактерии, които преработват мухите в електричество.
Схемата на работа на робота е следната. Първоначално в клетката, която не съдържа въздух, се слага мъртва муха. Специални ензими, които се съдържат в живеещите в канализацията бактерии, разлагат хитиновата обвивка на мухата, с получената проста захар. Тази захар участва в метаболизма на бактериите, в резултат на което се отделят свободни електрони. Тези електрони превръщат съдържащите се в канализацията сулфатни йони в сулфидни такива, които се движат към анода. На анода сулфидните йони реагират с вода, отново се окисляват в сулфати и отдават електрони на анода. В резултат на това между анода и катода се получава разлика в потенциалите.
За сега изработената по този начин енергия не е много голяма. EcoBot II, оборудвана с осем клетки може да се движи със скорост около 10 см / ч, като на всеки 12 минути в робота се акумулира достатъчно енергия, за да се измести с два сантиметра. При „зареждане“ с осем мухи робот се движи в продължение на пет дни. В бъдеще, разработчиците планират да подобрят изобретението си, по специално, роботът сам да намират храната си. Като примамка за мухи се планира да се използват всякакви отпадъчни води.