Канадски учени твърдят, че изпълнението на стандартните физически упражнения по време на бременността не само помага на жена да си възвърне фигурата след раждането, но и допринася за правилното психическо развитие на детето.
До този извод изследователите са стигнали, след като са наблюдавали бременни жени, които са правели физически упражнения и такива, които са странели от тях. Децата на занимаващите се със спорт жени, различават много по-добре различни звуци. Разликата е наблюдавана и тогава, когато бъдещата майка се е занимавала само по 20 минути на седмица.
Според учени от Университета в Монреал, този факт потвърждава съществуването на връзка между физическа активност на бъдещата майка и умственото развитие на бебето.

Разказват, че на параолимпийските игри в Сиатъл девет участници заявили участието си за пробягване на 100-те метра. Всички те били с физически или умствени недостатъци.
След стартовия сигнал всички тръгнали, не с еднаква скорост, но с желание да покажат най-добрите си възможности, да пробягат разстоянието и да спечелят…..
Всички с изключение на едно момче, което се препънало, паднало на пистата и се разплакало.
Останалите осем участника чули плача, забавили бягането си, погледнали назад и без да се уговарят се насочили към падналия.
Едно момиче със синдром на Даун помогнала на момчето да стане, целунала го и му казала:
– Всичко скоро ще се оправи.
Деветимата, хванати за ръце, пресекли финалната линия.
Целият стадион станал на крака и аплодирал победителите.

През декември 2012 г. в Испания се провело състезание с големи награди. В него участвали най-силните атлети.
Най-интересното се случило на финала.
Кениецът Абел Мутаи, който бил бронзов медалист от Олимпийските игри в Лондон при бягането на 3000 метра с препятствия, уверено излязъл начело, но десет метра преди финала спрял.
Той погрешно смятал, че е прекрачил финалната линия и започнал да приветства зрителите, които се опитвали на испански да му кажат, че трябва да потича още малко.
Иван Фернандес Анайя можел да се възползва от грешката на кениеца и да заеме първото място, но вместо това той започнал да побутва Абеля по гърба, показвайки му финалната линия.
След състезанието Иван казал, че е по-важно да се запази достойнството, отколкото да се завоюва златния медал.

Шегаджии и пакостници са съществували от край време. Някои шеги много приличат на истина, а други поради това, че на хората им се иска да бъде така, им вярват. Въпреки това, че до сега има изобличени лъжи и мистификации, те продължават да се възприемат като неоспорими истини.
По време на Олимпийските игри в Мюнхен през 1972 г. изобретателеният немски студент Норберт Садхаус ловко се присъединил към бегачите на 42 километровия маратон, няколко километра преди финала. Леко изпреварил уморените спортисти и пристигнал първи. Станал център на внимание, като „олимпийски шампион“.
Разбира се, спортната му слава не продължила дълго. Длъжностните лица бързо го разобличили.
Но за това пък влязъл в историята, като изключителния шегаджия.

Олимпийските игри през 1936 г. в Берлин трябвало, според Хитлер, да докажат на света превъзходството на немските атлети и арийската раса като цяло.
Тези планове нарушил американският чернокож атлет Джеси Оуен, който спечелил четири златни медала в бягането и скачането.
Хитлер не се ръкувал с него, макар това да нямало отношение към Оуен. Фюрерът по принцип се отказал да се ръкува с победителите от другите страни, но след Олимпиадата, им изпратил запомнящи се писма със своята фотография.
За разлика от него президентът на САЩ Франклин Делано Рузвелт изобщо не насърчил шампиона. Не го поканил в Белия дом, даже не му изпратил поздравителна телеграма, страхувайки се да не изгуби избирателните гласове в южните щати на предстоящите избори.