По време на едно от изказванията на Бор пред Академията на науките в Русия му задали въпрос:
– Как успяхте да създадете такова първокласно училище за физици?
Бор казал:
– Това стана, защото аз никога не съм се срамувал и колебал да казвам на учениците си, че съм по-глупав от тях.
Лифшиц, който превеждал на Бор, превел тези му думи така:
– Това стана така, защото аз никога не се стеснявах да кажа на учениците си, че те са глупаци.
Залата се взривила от смях. Лифшиц попитал Бор още веднъж какво е казал, след което се извинил на аудиторията за грешката си.
– Това не е грешка на езика, – възразил Пьотър Капица от мястото си. -Тя изразява принципите различия между школата на Бор и тази на Ландау, към която принадлежи Лифшиц.
Репликата на Капица предизвикала бурни аплодисменти. Бор и Ландау се смеели по-силно от всички останали.

Млад директор на фирма позвънил на свой външен представител и кратко заявил:
– Звъня, за да ви дам някои указания. Разговора няма да продължи повече от три минути. Аз ще говоря, а вие няма да ме прекъсвате. Всякакви коментари и въпроси можете да ми изпратите по-късно по факса.
Казвайки това, той веднага пристъпил към въпроса. Той говорел толкова бързо, че свършил преди запланираното време.
– Имаме още 20 секунди, – казал директорът на представителя си, – искате ли да кажете нещо?
– Да, – последвал веднага отговор, – вие толкова бързо говорихте, че аз нищо не разбрах.

Еврейско момче се връща от училище и бащата го пита:
– Какво ново учихте днес?
Момчето почтително отговаря на баща си:
– Равинът ни разказа как Моисей извел израилтяните от Египет.
– Е, как?

– Моисей бил много силен и натупал фараона. Докато втория бил в нокаут, той събрал народа и го повел към морето. Там Моисей заповядал на началника на инженерните войски да построи огромен понтонен мост. След това преминали от другата страна, а Моисей взривил моста, когато египтяните се опитали да минат по него.
Бащата беше в шок:
– И това равина ли ви го разказа?
– О, не! Но ти няма да повярваш, какво той ни разказа….

Телефонът силно иззвъня. Малко момченце взима слушалката и казва съвсем тихо:
– Ало.
– Баща ти в къщи ли е? – пита човекът в отсрещната слушалка, досетил се, че на телефонното позвъняване се е отзовало дете.
– Да!
– Моля те, извикай го!
– Не мога. Зает е, – продължи да говори детето с приглушен глас.
– А майка ти в къщи ли е?
– Да.
– Тогава извикай нея, – едва сдържайки нервите си, човекът отсреща се опитва да запази благия тон.
– Не мога, тя също е заета.
– Ясно, – явно вече се долавял гнева на непознатия. – А там има ли някой друг.
– Да, – усмихва се малчугана, – чичковци милиционери и пожарникари.
– Добре , извикай някой от тях!
– Не мога те също са заети.
– Боже мой, с какво се занимават всички там? – избухна човекът възмутен.
Детето със тих глас прошепва:
– Търсят ме.

В Индия работници копаели тунел под един висок хълм. Организацията на труда била много примитивна. Хиляди работници били въоръжени само с кирки и лопати. Просто е чудно, че са се заели с такава работа без машини.
Един турист дошъл до прокопания отвор и попитал:
– Кажете, как успявате?
– Много просто, –  отговорил един от работниците, – виждате ли онзи мъж. Той като свирне, ние започваме да копаем. От другата страна също има бригада, която копае тунела. Ако се срещнем по средата ще имаме един тунел, ако не се срещнем ще имаме два тунела.