Мъжът влезе в заведението. Огледа обстановката. Към бара приближи млад мъж и си поръча коктейл. Любопитството надделя у новодошлия и той попита бармана:
– Какво има в този коктейл?
Барманът погледна мъжа, усмихна се и учтиво каза:
– Захар, мляко и ром.
– И вкусно ли е ? – продължи с проучването мъжът.
Бармана беше в стихията си, та това е негов специалитет:
– Отлично! Захарта дава сила, а млякото енергия!
– А ромът? – попита мъжът, очаквайки да чуе нещо подобаващо и за тази съставка на коктейла.
Бармана се почеса по главата, след това приглади буйните си кичури и каза уверено, като човек врял и кипял в тези работи, който не търпи никакви възражения.:
– Ромът – това са мисли към, които се прилага сила и енергия.

Американският физик експериментатор Р. Вуд, ексцентричен човек, решил да проведе със себе си рискован опит. Искал да разбере как действа опиума.
Много трудно се снабдил с него. Изпушил тази отрова и скоро изпаднал в забвение.
След известно време, когато дошъл в съзнание, си спомнил, че докато бил упоен, го атакувала изключително важна научна идея, но каква именно, не помнел.
Тогава Вуд решил да повтори опита с надежда, че отново ще получи изплъзналата се мисъл. И действително, когато започнало наркотичното въздействие на опиума, забравената мисъл веднага изплувала в ума на учения.
Чувствайки, че съзнанието отново ще го напусне, Вуд успял в последния момент да концентрира волята си и да запише идеята на лист хартия, преди да загуби съзнание.
Когато се събудил, бил радостен, че успешно е завършил един толкова труден и опасен опит. Треперейки от нетърпение и от преживяното, бързо отворил парчето хартия със скъпоценната записка.
На нея пишело: „Банана е велик, а обелката му още повече…..“

Мой приятел дълго ме убеждаваше да отида на неговите сбирки, които организираше в дома си. Темите, които разгледаше бяха свързани с „уникалните методи да спечелиш повече пари“. Омръзнаха ми натякванията му при всяка наша среща и за това се съгласих.
Един ден взех 9 годишната си дъщеря и отидох.
Очакванията ми напълно се потвърдиха. Той въодушевено говореше за мрежов маркетинг, като непрекъснато задаваше въпроси от рода на : „Бихте ли използвали друг перилен препарат, ако ви харесва този, който използвате?…..“
Усилията му изглеждаха напразни, защото аудиторията вяло реагираше.
Изведнъж той погледна дъщеря ми и хитро се усмихна:
– Пепи, какво би избрала милион лева или лев, който се удвоява всеки ден в продължение на месец.
Тя невъзмутимо отговори:
– Разбира се удвояващият се лев.
Приятелят ми притеснен, че се е сринал ефектния му номер, от глупавия отговор на детето, продължи с почти съскащ тон.
– А защо, избра това, мило дете?
Тя продължи спокойно, като го гледаше право в очите:
– Защото на всеки глупак е ясно, че 2 на степен 29 е много повече от милион….
Приятелят ми онемя, а детето продължи с поучителен тон:
– Това се нарича прогресивна система за изчисляване на печалбата
Приятелят ми дойде на себе си едва след пет минути. Той завърши лекцията набързо и доста неуверено, а към детето повече не погледна………

Ексцентричен 62 годишен бизнесмен решил буквално да погребе чисто новия си Bentley Flying Spur, след като гледал документален филм за Древния Египет, в който се разказвало за фараоните и техния навик да погребват с тях всичко, което са използвали във живота си на земята, включително слуги, украшения и домакински съдове.
Бизнесменът вдъхновен от такъв подход, спрямо устройването в задгробния живот, си купил чисто нов Flying Spur за 310 хиляди фунта стерлинги. В края на краищата няма да се вози в употребявана кола и каква е разликата в кой свят прави това?
След покупката бизнесмена започнал да копае съответстващо място за колата до гроба си. Последното убежище на водещия модел Bentley  било в задния двор на дома му.
Вероятно „съвременния фараон“ е решил, че ако постави колата си близо до дома, ще опрости „доставката“ й на онзи свят.
Интересното е, че през 2009 г. милионерът е прекарал в кома 63 дена. За този период два пъти официално са го обявявали за мъртъв и два пъти са викали свещеник за последно причастие. Но всеки път упоритият бизнесмен успявал да се измъкне на този свят.

Работният ден свърши и домакините се юрнаха към магазините. Ако кажехме, че това е точното време за образуване на опашки, щяхме да ударим джакпота.

Уморени с натежали глави от проблеми. Хората бавно пристъпваха един зад друг, за да вземат необходимите продукти за в къщи.

Една жена накупила доста неща, задържаше опашката като се чудеше, кое в коя торба да смести, защото те вече бяха препълнени. Мъж прехвърли 50-те неспокойно пристъпваше от крак и от време на време си гледаше часовника. Изведнъж вдигна глава, посочи ролките тоалетна хартия, които жената с голямо усилие едва набутваше в една от чантите и попита:

– Извинете, госпожо, за какво ви е това? – обходи опашката с поглед, усмихвайки се хитро и едва доловимо намигна приятелски.

Жената беше притеснена и ядосана. Тя изгледа войнствено мъжа и каза назидателно:

– Я не се правете на неандерталец! Какво използвате в тоалетната? – победоносно вдигна глава, искайки да каже: „На какъв ми се прави този. Ама и аз му го казах, както трябва“.

Мъжът, правейки се, че не разбира за какво го питат, добави невинно:

– Вода!

Жената почервеня като нагорещен вулкан, готов веднага да изригне, а опашката се залюля от едва доловим смях, който заплашваше да я залее.