Лято. Майка и малката ѝ дъщеричка се разхождат в Ботаническата градина. Момиченцето е весело със сламена коса, в която се отразяват лъчите на слънцето, а майката натежала от плода, вероятно в последния месец, бавно пристъпя след детето.
Изведнъж заваля топъл летен дъжд. Майката извади от чантата си голям пъстър чадър и го отвори. Двете с малката прескачайки току що образувалите се локви, се насочиха към изхода на градината. Момиченцето пухти, опитва се да върви в синхрон с майка си.
– Мамо, рамото ми се намокри, – казва детето.
– Прегърни ме през кръста и се дръж по-плътно до мен, – посъветва го майката.
Момиченцето спря рязко. Направи една крачка назад и внимателно огледа майка си, буквално от главата до петите.
На жената ѝ стана някак неудобно. Почувства се като бременна ученичка застанала пред майка си. В едната ѝ ръка чадъра, а с другата се опитва да пооправи блузата си върху издутия корем.
– Какво се е случило? – попи тя дъщеря си.
– Мамо, …., а къде ти е талията?
Архив на категория: смешно
Свои собствени …
След съдебно заседание двама адвокати евреи отишли да похапнат в близкото кафене.
Взели си по едно кафе и седнали на една от масите. Пият си кафето, но си похапват от домашно приготвените сандвичи.
Келнерът отива на масата при тях и казва:
– Тук свои собствени сандвичи не можете да ядете!
Двамата адвокати се спогледали, погледнали весело келнера и си разменили сандвичите.
Ужасена
Баща разказваше приказката за Пепеляшка на дъщеря си така, както си я спомняше. Спомените не бяха от скоро, но бяха съвсем точни.
Стигна до описанието на бала:
– А най-важният на бала бил синът на царя. Този ден той имал рожден ден. Изведнъж видял Пепеляшка. Влюбил се в нея и не могъл да откъсне очи от нея …..
Впечатляващата се от всичко Деси прехапа устни и ужасено каза:
– Татко, а защо той е искал от нея да откъсне очите ѝ?
Не на време
Майката пак е притеснена. Тези нейни синове, постоянно и устройват поредица порции от „радост“.
Виждайки, че големият ѝ син се мотае още в стаята си, му кресна:
– Петре, ако закъснееш за обяда, ще мълиш през цялото време.
Разбира се пак закъсня.
Той плахо повдигна очи и едва каза:
– Мам …
– Нито дума повече!
Детето се опита да привлече вниманието ѝ:
– Там ….
Вече на предела на силите си тя го погледна заплашително, а гласът ѝ отекна като плесница:
– Мълчи!
След приключване на обяда, майка се обръща вече по-спокойно към сина си:
– Какво искаше да ми кажеш?
– Пълна тъпотия, – изригва като вулкан момчето. – В стаята брат ми пълни чорапите на татко с майонеза ….