Той знаел добре английски език. Един библейски урок на английски език силно засегнал сърцето му и той решил да го преведе на родния си език.
Ежедневно седял на архаичната си пишеща машина и пишел на нея по три – четири часа.
Той страдал от проказа. Ръцете му били силно увредени от заболяването. Седенето на едно място, в продължение на много часове, му причинявало силни болки.
Независимо от това, той продължил да пише и писал до тогава, докато превел материала на родния си език
Телевизията се е родила в света едновремено с ядрената бомба. Тези грандиозни творения на човешката мисъл, почти се сблъскват на вратата. Едното е способно физически да разкъса човека, а другото да го обезличи.
Скептиците имат пълното право да наречат телевизията убиец на времето, привличаща книга за зрителя, говореща мебел, електронен съпруг, фабрика на емоции, хлорофом за сърцето и душата, фенер за идиоти, опиум за народа, дъвка за очите, …….
А зрителят всъщност е жертва на екрана, наречен кретеномер; великият мълчаливец; заек гонещ кадрите по екрана ……
Предприемачите направиха телевизията много по-важна от учението, поетите, лекарите и учителите.
Вързали го. Оставили го на открито върху земята. Бил пуснат разярен слон. Целта била слона да го смаже и осакати. Животното можело да го убие с един или два удара на хобота си.
Но когато слона му нанесъл мощен удар с хобота си, той причинил силна болка само на себе си. Животното отскочило назад с мощен рев.
Когато ездачът, седящ на гърба на слона, се опитал да го накара отново да отиде и нанесе втори удар, слонът изпитвал такъв страх, че не смеел да погледне вързания.
Какво е това? Това е помощта за безпомощните от Бога. Който е безпомощен в света, Бог му помага, ако той Го помоли за това.
На снимката виждате кадър от филма на Ян Артю-Бертран „Земята отгоре“.
Всички пътища водят в Рим към дървото. Дървото е център на живота във всяка екосистема. Тази снимка, по най-добрия начин подчертава значението на растителността за всички живи същества.
Уважаеми жители на мегаполиса, когато минавате край уличните дървета, спомнете си този кадър и за пореден път се замислете за важността на зелените насаждения.
Без тях нашето пребиваване в „обществения рай без караници и притеснения“ би било значително по-малко комфортно, заради различни заболявания на дихателната и сърдечно-съдовата система и много по-късо, в големите градове с висока степен на химическо и шумово замърсяване, а продължителността на живота много по-малка.
Събрали се на съвет братята в манастира и обсъждали греховете на един от тях.
Един от монасите през цялото време мълчал. Накрая станал, излязъл, взел един чувал, напълнил го с пясък и го понесъл на гърба си. Другите братя от манастира го попитали:
– Защо правиш така?
Той отговорил:
– В този чувал, в които има много пясък са моите собствени грехове, те са толкова много. Но аз ги оставих зад себе си, за да не се притеснявам и да не плача, молейки Бога да ми бъдат простени. А тези многобройните пред мен, – посочил пясъкът пред себе си, – принадлежат на моя брат, за тях ме боли и аз го осъждам. Не трябва да правим така, а обратното. Нашите грехове трябва да преместим пред себе си и да скърбим за тях, като молим Бога да ни прости.