Веднъж стрелец дошъл при един мъдрец.
– Здравей, мъдрецо! Кажи ми как да се справя с жена си? Не ме слуша, съпротивлява се, всичко върши наопаки.
Преди да отговори мъдрецът попитал:
– Вкусно ли готви жена ти?
– О, много хубаво, чак пръстите да си оближеш.
– Добре, ще ти кажа какво да направиш, но ти ще го направиш ли наистина?
– Готов съм да направя всичко, само да се справя с нея. И в работата нещата ми не вървят, когато в къщи има спорове.
– Добре, слушай. Откажи се от храната, която тя ти приготвя. Яж някъде другаде в ресторант, при приятели, …, но в къщи се връщай сит. А когато жената ти ти сложи да ядеш, кажи й, че не си гладен.
Този разговор слушал един от учениците на мъдреца и когато стрелецът си отишъл, попитал своя учител:
– Как ще помогне отказването от храната, която приготвя жена му, на този човек?
– Виж, когато жената не слуша съветите на мъжа си, то е равносилно на това, мъжът да не яде това, което жена му готви. Както жената приготвя храната, като чисти, реже, вари, пече, добавя подправки, така и мъжът размишлява, какво да опрости, прави връзка между явленията и проправя път към бъдещето. Ако жената не е глупава, ще види, че мъжът й е престанал да яде това, което тя готви, което означава, че тя не му е нужна. И ще се запита какво не е наред. А когато има въпрос, тогава ще има и отговор.
След няколко години ученикът на мъдреца срещнал стрелеца, който бил вече станал командир в своя град. Явно учителят му бил прав!

Френската железопътна компания „SNCF“ ще бъде принудена да плати компенсация за това, че по време на Втората световна война, нейните композиции са били използвани за транспортиране, до лагерите на смъртта, на около 76 000 евреи.
По-рано ръководството на компанията е отказвало да плати обезщетение за жертвите на Холокоста, но перспективата за провеждане на успешен бизнес в Северна Америка е принудила представители на „Société Nationale де Chemins де Fer Français“ да седнат на масата за преговори с Държавния департамент на САЩ, който защитава правата на евреите.
От 76 000 евреи, които са били изпратени в концентрационни лагери с влакове на „SNCF“, преживели войната, само около три хиляди души.
През 2011 г., компанията се е извинила за участието в престъпленията на нацистите, но американците смятат, че това извинение трябва да бъде подкрепено от парични обезщетения.

Девойка чакала своя полет на едно голямо летище. Нейният полет се забавил и тя трябвало да чака в продължение на няколко часа.
Купила си книга и пакетче с бисквити, за да убие малко времето.  След това седнала на един стол. До нея имало един празен стол, където лежало пакетче с бисквити, а на съседния седял човек, който четял списание. Тя взела една бисквитка, човекът също. Това я вбесило, но тя нищо не казала и продължила да чете.
И всеки път, когато тя си взимала бисквитка и човекът се присягал към пакетчето. Тя се ядосала много, но не искала да прави скандал в чакалнята.
Когато останала само една бисквитка, тя си помислила: „Интересно, какво ще направи сега, този нахалник?“ Сякаш прочел мислите й, мъжът взел бисквитката, разделил я на две и без да я погледне й подал едната половинка.
Е, това вече надхвърля всичко. Тя станала, събрала си нещата и тръгнала.
После, когато седнала в самолета и бръкнала в чантата, за да си извади очилата, напипала пакетче с бисквити. Едва тогава си спомнила, че своето пакетче с бисквити тя сложила в чантата си. И човекът, който тя смятала за нахалник е споделил своите бисквитки, без да проявява гняв и огорчение, просто от любезност.

Януари. Сняг и студ. Скоро ще отлети самолета от Прага за Лондон.
Задъхан се качва и последния пътник на борда. Тъй като е закъснял е „награден“ с билет накрая в салона, където се пуши. Тогава пушенето в самолетите още не беше забранено.
Самолетът излита. Хората се поотпускат и пият от предложените им напитки. Множество от тях се трупат в салона да попушат.
След няколко минути та се установява димна завеса.
Раздразнен закъснелият пътник казва на най-близко стоящия:
– Може ли да не изпращате дима от цигарата си към мен.
А съседа му отговаря, леко усмихвайки се:
– Какво толкова, помахай с ръце и той ще се разсее.

Някои проблеми не се премахват само чрез махане на ръце, необходимо е човек да се откаже от някои неща.

Парите играят не малка роля в нашия живот. Те ни дават храна, дрехи, покрив над главата, уют, комфорт, …..
Някой би казал, че важността на парите във нашия век е прекалено надценена. Наистина те могат да накарат хората заради богатството да станат безнравствени, аморални, да постъпват недостойно, въпреки законите.
Има една пословица, която гласи: „Най-хубавите неща в живота не могат да се платят с пари“.
Едно от най-важните неща, което не можеш да купиш с пари е надеждата. Тя идва от самия човек и притежава необикновена сила. Когато човек попадне в трудна ситуация, надеждата му помага да преодолее това трудно време. Без надежда човек се разпада.
Мирът също не може да се купи с пари, защото ако това беше възможно на планетата ни нямаше да има войни, убийства, …. Мирът дава безопасност на хората и им помага да се ценят и уважават.
За да си купиш безсмъртие или вечен живот не биха ти стигнали купища злато и скъпоценни камъни. Вечния живот е дар от Бога и ние го получаваме чрез вяра, поради милостта и любовта на нашия Отец.
Най-съкровеното чувство на земята е любовта. Вечният огън, който движи хората. Тя не се купува с пари. Истинската любов е преданост, грижа, отговорност, доверие към другите и нуждаещите се от това.
Днес светът е превърнал парите в самоцел, но ние се заблуждаваме ако смятаме, че те могат да ни дадат всичко.
Преосмислете ценностите си и намерете верния път в живота си!