Понякога в това забързано ежедневие на човек му остава малко време да се замисли: „Какъв е смисълът на живота?“
Ето ви и някой мисли относно това, какво смята човек, че е смисълът на живота му:
Бъди благодарен за проблемите, които изникват пред теб. Те ще ти покажат колко струваш.
Прибираш се в къщи правиш си кафе или чай и сядаш в фотьойла, а наоколо тишина. И всеки от нас избира какво е това: самота или свобода.
Приятел се познава в беда….. Герой в битка……Жена – в бедност….
Човек, който се е научил да контролира емоциите си, е станал господар на живота си.
Не се връщайте в миналото то убива ценното ви време. Не стойте на едно място – вървете напред и не се оглеждайте. Хората, на които си нужен, непременно ще те догонят.

Една малка вълна се носела безгрижно из океана и много била весела. Радвала се на вятъра и свежия въздух, докато  забелязала как вълните пред нея се разбиват в брега.

– Олеле, но това е ужасно, – казала малката вълна. – Това ли ще се случи и с мен?!

Тогава се задала и втора вълна. Тя видяла посърналата малка вълна и я попитала:

– Защо си толкова тъжна?

Малката вълна отвърнала:

– Всички ще се разбием! Всички ще изчезнем в нищото! Това не е ли ужасно?

Втората вълна се засмяла:

– Ти нищо не разбираш. Ти не си вълна, ти си част от океана.

За енергичността на ярославския селянин е писал още Гогол.
Още от древни времена ярославци се характеризирали като хора, за които не е свойствена апатията, вялостта и сънливостта. Но те не познавали с такива характерни руски качества като не припряност, задълбоченост, съобразителност.
Активността им достига до крайност и това не е учудващо. Отдавна Ярослав се нарича града на съкровищата. Погледнеш надясно, някой изкопал вана със златни монети, обърнеш се назад, друг се опитва някакъв стар сандък да отвори.
Наистина, от много отдавна ярославци ги наричат „кукувичи деца“, намеквайки за тяхната подвижност и способност без да се колебаят да напуснат родната земя.
И за тези качества има историческо обяснение. Ярослав се намира на кръстопът на древни пътища – волжския маршрут от викингите към арабите.
През средата на XVI век тук възниква главното кръстовище на търговските пътища в Русия.
Движението примамвало ярославецът към нов живот, откривали му се нови хоризонти. Неуморно търсели по-добър живот. Те не престават и до днес, но в вече във всички страни.

В света са останали две страни, в които до сега е невъзможно да се получи развод – Ватикана (тук е ясно защо) и Филипините.
Във всяка друга страна има редици критерии, по които можеш да се разведеш с половинката си, но в тези две страни това не трябва да правиш изобщо.
Населението на Ватикана е не повече от хиляда човек, но съгласно католическата доктрина, не можеш да се развеждаш..
На Филипините да се разведеш се счита за незаконно. Разводът е възможно само при специални случаи, но процесът може да се проточи в продължение на две години и ще струва толкова, колкото получава филипинец за една година.
Има няколко изключения от общото правило, мюсюлманите могат да се развеждат на Филипините.

Революцията трамплин за скок в ада  ли е или Божието царство на земята?
Едно и също събитие едни наричат революция, а други преврат и бунт.
Без значение колко героично или страшно ни изглежда всичко това в нашите очи, по-добре е да знаем мнението на Бога. Защо?
Защото във всичко това, независимо как го виждаме и възприемаме, загиват много хора.
На първо място трябва на разберем какво е мнението на Всевишния за всички тези конфликти. Наистина ли тези, които наричаме герои отиват директно в рая? Или отвоювайки своята си земя, са осъдени да бъдат в ада?
Кои са тези, които правят революциите?
Ако човек не може да укроти характера си, той не е способен да стане баща и пример за децата си, не може да внесе някакъв принос за развитието на културата, морала, икономиката ….
Ако всичките му способности са да руши, чупи и крещи, той служи само за срам!