В древни времена в полето имало вълшебен кладенец.
Идвал човек до него, пускал кофата и я изкарвал. А в нея се оказвало това, което било в сърцето му.
Първоначално хората вадели от него любов, доброта, нежност. Който каквото имал, такова му се прибавяло.
Но след това нещо се случило в света.
Хората взели все по-често да загребват от кладенеца зло, завист, омраза.
И те решили, че кладенецът нещо се е повредил и го засипали.
По-лесно е да затрупаш кладенец, отколкото да очистиш сърцето си.

Панкадж Раракх бизнесмен и местен политик, отпразнува 45 си рожден ден, като си подарил четирикилограмова златна риза, която струва повече от  200 хиляди долара. Раракх е текстилен магнат от град Йеола недалече от Мубай, заработил своите милиони благодарение на шевната си империя.
А има ли по-добър начин да се демонстрира богатството, освен да го носите върху себе си? За това той поръчал да му ушият риза от чисто злато. Дизайна на ризата бил изпълнен от „Bafna Jewellers“.
Ризата била ушита в „Bafna Jewellers“ Мубай от група състояща се от 20 внимателно подбрани майстори, които са работили над нея 3200 часа.
За ризата са използвали чисто злато от 18 до 22 карата, от които са били направени и седемте копчета. И въпреки че е напълно изработени от злато, ризата е гъвкава, мека и удобна, благодарение на вътрешната тънка подплата от плат.
Тя може да се подържа в добро състояние и да се ремонтира, може да се пере и суши, гарантиран е нейният дълъг срок за експолоатация.
– Исках да нося нещо по-специално по време на посещението ми на благодарност за успеха ми в храма Siddhivinayak  в чест на бог Ганеша в Мумбай – е казал Панкадж.
Той винаги е обичал златото, толкова много, че на сватбата си върху него е имало повече злато, отколкото на булка. Той никога не е посетил други сватби, без да надене върху себе си по-малко от 3,5 кг злато, докато съпругата му е от по-скромните – само 40-50 грама.
Панкадж казва, че всяка унция от златото на ризата му е билa взетa под внимание:
– Гарантирам, че още преди да започна да се роят около мен данъчните инспектори, всяко парче злато, ще бъде записано в сметките на фирмата ми“, – е казал той. Милионерът се надява чрез ризата си, да счупи рекорда на своя сънародник Datta Puzha, ушил си 3.2 килограмова златна риза и е попаднал в „Световните рекорди на Гинес“ и неговия местен еквивалент „Книгата на рекордите на Лимки“.

Човек, който не можел да плува в паниката си започнал да потъва в реката. Той вдигал фонтан от пръски, а по реката прибягвали вълни. Човекът в страха си приел това за опасно течение и започнал да се бори с речните вълни.
Накрая потъващия осъзнал как да се държи над вода и бавно заплува към брега. Излизайки от водата, плувецът се огледал и видял, че на река цари пълна тишина, а той през цялото време се борел с вълните и пръските, които сам си създавал.
Колкото повече мислите, толкова по-нещастни ставате. Избавете се от многото мисли и добавете повече благодат, с благодатта ще разберете какво е добро. Всички нещастия започват от нас самите. Но ако подредите мислите си правилно, тези нещастия ще се прекратят.

Това се случило късно вечерта в едно индийско село. Един селянин отишъл да посети болен съсед на няколко мили от дома си, а на връщане било съвсем тъмното. Там, от където минавал, имало много змии, затова селянинът се страхувал да върви в тъмното. „Ами ако в тъмното настъпя змия?“ – мислел си човекът, треперейки като си мислел за тези ужасни създания.
Изведнъж, в несигурната светлина на луната селянинът видял нещо голямо, свит в средата на околовръстния път.
– Това е змия! – извикал бедния селянин и започна да се движи в кръг. – Помощ! Помощ! – викал той. – Змията ще ме убие!
Случило се така, че на близо имало и друг човек, който чул виковете му. Той бързо се завтекъл на помощ.
– Какво се е случило, приятел? ​​- попитал го той.
– Виж! Виж! – Извика селянинът, сочейки към предполагаемата змията. – Това е змия!
Човекът бил с фенер. Той предпазливо се приближил до онова, което лежало на пътя, вдигнал фенера и погледна под краката на селянина. На пътя имало навито въже, някой го бил изпуснал на пътя.
– Приятелю, по-спокойно, – каза човекът – Няма змия, само едно навито въже. Страхът ти е изиграл лоша шега!
Колко пъти сте взели намотано въже за една отровна змия, готвеща се да ви отнеме живота? Ти започваш да тичаш наоколо, оставяйки всичко на страха, лишаваш се от увереност и спокойствие, но в действителност е трябвало просто да погледнеш по-отблизо в краката си и да се увериш, че това е само една илюзия. Този страхът ви лишава от жизненост, сила и увереност. Той не ви позволява да се движите напред и да се развивате.

Едно момче много обичало да чете приказки и вярвало във всичко, което е написано в тях. За това търсел чудеса в живота си, но не можел да намери такива, които били подобни на тези в любимите му приказки.
Чувствайки разочарование в своите търсения, попитал майка си:
– Мамо, глупаво ли е да вярвам, че съществуват чудеса? Или в живота изобщо не съществуват такива?
– Мили мой, – с много любов казала майката, – ако ти се стараеш и станеш добър човек, всички приказки ще се сбъднат в твоя живот. Запомни, чудесата не се търсят, те сами идват при добрите хора.