– Щом си толкова умен, защо не си богат? – попитал един човек, които се надявал на своето богатство и не бил уверени много в своя ум.
Ето как отговорил мъдрецът на това:
– Виждаш ли, скъпа дрехо, – казал мъдрецът като се обърнал към бродираната със злато дреха върху питащия, – моето богатство е вътре в мен, а не отвън. Когато твоя собственик заспива, той не взема теб, слугите си, златото си или какво да е друго нещо. Ако на стопанинът ти му се присъни тигър, той бяга уплашен и не търси помощ от слугите си. Умението му да бяга го спасява от хищния звяр. Ако сънува, че замръзва, ще трепери, но няма да може да те облече. Спасява го умението да пали огън. Истинското богатство са нашите способности. Те са вътре в нас, а външно само се проявяват.
Богатият изумен попитал мъдреца:
– Ти си луд! Как можеш да говориш с моята дреха и да не ме виждаш в нея?
Засмял се мъдрецът и казал:
– Така правят повечето хора. Те говорят на телата на хората, но не виждат техния стопанин.

Живял някога един човек, по-глупав от него едва ли ще намериш.
Видял, че възрастните хора слагат очила, когато четат и той решил да се снабди с такива.
Отишъл в един магазин и поискал очила. Сложил си ги, взел един календар, гледал, но нищо не могъл да прочете. Помолил за други очила. Магазинерът натрупал цяла камара очила пред мъжа, но той не могъл да намери подходящи за себе си.
Продавачът бил изненадан от това и внимателно се вгледал в купувача. Забелязал, че мъжът държи календара надолу с главата и го попитал:
– Защо не можете да си изберете нито един чифт очила?
– Лоши очила продавате, – казал мъжът. – Ако бяха добри щях да прочета поне нещо.
– Извинете, а вие можете ли да четете?
– Ако бях грамотен, очила не биха ми трябвали!

Група туристи се загубили в някаква селска местност. За обяд им предложили не много прясна храна. Преди да започнат да се хранят, те хвърлили малко храна и на кучето. Животното с удоволствие и голям апетит поглъщало всичко.
На следващия ден туристите узнали, че кучето е умряло. Всички били в паника. Започнали да се оплакват от висока температура и разстройство. Незабавно повикали лекар да ги лекува от хранително отравяне.
Когато лекарят дошъл се поинтересувал къде е трупът на кучето. Един от селяните казал:
– Лежеше на пътя и го хвърлихме в канавката. Бедното животно блъснала го е кола….

Живял някога един цар. Той извикал двама души и им поръчал следното. Единият трябвало да състави списък на добрите хора в царството, а другият на лошите. Дал им една седмица срок за изпълнение на задачите.
Една седмица по-късно двамата представили списъците си пред царя.
Царят попитал този, който трябвало да състави списък на всички добри хора в царството:
– Нима не намери добри хора в цялото царство?
– Не, всеки е лош. Даже не намерих нито един добър човек.
След това царя попитал другият:
– Колко лоши хора можа да намериш?
– Николко, – казал вторият, – не можах да намеря нито един лош човек. Всеки е по-добър от мен и в списъка мога да напиша само своето име.
И с тези думи написал името си в списъка.
Това е правилния начин на мислене. Само човек, които мисли така може да има любовта, уважението и близостта на Бога.

– Заради истината съм готов да отида навсякъде, – казал пламенно един ученик
Учителят бил изненадан.
– А кога ще тръгнеш, – попитал го той.
– Веднага щом ми кажеш къде да отида.
– Мисля, че трябва да отидеш там, където сочи носът ти, – казал учителят.
– Хм….. И къде да се спра?
– Където искаш.
– И ще намеря ли там истината?
– Ами да. Тя ще стои точно пред носа ти и ще гледа в невиждащите ти очи.