Пътешественик се обърнал към един игумен на манастир:
– Искам да направя живота си по-добър, но не мога да се предпазя от греховните си мисли.
Игуменът обърнал поглед към вятъра, който духал много силно навън и казал:
– Тук е много горещо. Ще ти бъда много благодарен ако вземеш една част от вятъра и я донесеш тук, за да охладим стаята.
– Това е невъзможно, – казал пътешественикът.
– Така не можеш да избегнеш мислите, които смущават съвестта ти, – отговорил монахът. – Но ако знаеш как да кажеш „не“ на изкушението, те няма да ти причинят никаква вреда.

Един човек разхождайки се в областта си проклинал свещеника и разпространявал за него лъжи и злобни слухове.
Един ден съвестта му проговорила и той отишъл при свещеника и го помолил да му прости. Казал му, че бил готов да направи всичко, за да изкупи греха си.
Свещеникът взел една възглавница от дома си,  дал я на човека и му казал да я разпори и перушината й да разпръсне по вятъра. Това желание се сторило странно на мъжа, но отишъл и го направил.
След това се върнал при свещеника и му казал, че е изпълнил всичко.
– А сега, – казал свещеникът, – иди и събери всички пера.
Мъжът трепнал. а свещеникът продължил:
–  Въпреки, че покаянието и желанието ти да поправиш злото е искрено, ти не можеш да поправиш щетите, които са нанесли твоите думи, така както не можеш да събереш разпилените пера от вятъра.

Един ученик дошъл при учителя си и го попитал:
– Колко приятели е нужно да има човек, един или много?
Учителят се усмихнал и казал на ученика си:
– Откъсни ми ябълка, ей онази червената.
Ученикът повдигнал глава нагоре и казал:
– Но тя е много високо, как да я стигна?
– Извикай някой приятел да ти помогне.
Момчето извикало свой приятел, качил се на раменете му, но…
– Пак не мога да я достигна.
– Нямаш ли повече приятели? – засмял се учителят.
Ученикът повикал още момчета. Те направили жива пирамида и откъснали исканата ябълка. Тогава учителят извикал ученика си и го попитал:
– Е, разбрали, колко приятели е нужно да има човек?
– Разбрах, учителю – много. Заедно ние можем да решим всеки проблем.
– Да, – казал огорчено учителят, поклащайки глава. – Действително са нужни много приятели, та поне един от тях да се досети да донесе стълбата.

Една змия подгонила една пеперуда и я преследвала ден и нощ. Страхът давал все повече сили на пеперудата, но змията не изоставала и я следвала по петите.
На третия ден уморената пеперудата почувствала, че не може повече да лети. Тя кацнала на едно цветче и попитала змията:
– Преди да ме убиеш мога ли да ти задам три въпроса?
– Нямам навик, да предоставям на жертвите си такава възможност… Добре, нека това бъде предсмъртното ти желание. Питай!
– Ядеш ли пеперуди?
– Не.
– Направила ли съм ти нещо лошо?
– Не.
– Тогава защо искаш да ме убиеш?
– Мразя да гледам, как летиш.
Много често ние се обиждаме, мразим другите, искаме да ги сполети нещо лошо и дори не се замисляме, защо е така. Но често причината е в самите нас. Просто трябва да погледнем вътре в себе си, за да забележим „змията“-завистта, която е основната причина за човешката омраза.

Един човек в детството си много дружал със един възрастен съсед.
Времето си вървяло, появил се колеж, увлечения, после работа…Всяка минута на младия човек била заета. Той нямал време да си спомни миналото, да поговори дори с близките си.
Веднъж той научил, че старият му приятел, възрастния съсед е починал. Тогава младежа си спомнил как този човек се е опитвал да замени загиналият му баща. Почувствал се виновен. Отишъл на погребението.
Вечерта след погребението младият човек влязъл в празния дом на покойния. Всичко било така, както преди много години.
Само малката кутийка, в която старецът съхранявал най-цената си вещ я нямало на масата. Мислейки, че някой от близките му я е взел, младежът напуснал дома.
След две седмици той получил колет. Подателят бил починалият старец. Младежът с разтреперани ръце го отворил.
В него лежала онази кутийка, която той не намерил на масата. В нея имало златен часовник с надпис: „Благодаря за времето, което прекара с мен“.
Тогава младият човек разбрал, че най-ценното за старият човек е било времето, което е прекарал с малкия си приятел.
От тогава той се опитал да отделя повече време на сина си и жена си.