Това е необикновен часовник. За който е интересно, че не той върви с времето, а времето върви с него.
Навярно разбирате за какво става дума. Не разбрахте ли?
Добре, тогава ще обясня.
Когато човек не се занимава с него, той си върви както си знае. Времето не му влияе ни най-малко.
Нима има такива часовници?
Той си върви с обичайно темпо. Само че времето трябва да се движи с него. Следователно, ако преместя стрелките, премествам и времето
Да ги предвижвам напред е невъзможно, но мога да ги връщам назад в рамките на един месец. И тогава всички събития протичат още веднъж и можете да ги промените в по-желана от вас посока.
Колко полезен би бил такъв часовник в живота.
О, ако можеше да си приберем обратно грубите и необмислени думи, които сме казали, да премахнем безрасъдните си постъпки, които сме извършили…..
О, това би било чудесно.

Веднъж царят посетил градината си рано сутринта и намерил всичко повяхнало и умиращо.

– Какво става? – попитал той дъба

– Тъгувам, защото не съм толкова висок и красив като борът.

Борът скърбял:

– Колко съм безполезен. Защо не можех като лозата да давам грозде?

Лозата стенела и искала да се съмоубие:

– Как искам да се изпрявя и да стана стройна като прасковата.

Здравецът се оплаквал:

– Жалко, че не съм красив. Поне да имах аромата на люляка.

Най накрая царят попаднал на фиданка, която била бодра и весела.

– Колко съм щастлив, че сред толкова униние, мога да срещна такова стръкче. Изглежда ти не искаш прекалено много и не се смущаваш от това, което си? – казал царя.

– Аз съм мъничка и все още не съм се развила. Но вярвам, че ако имате нужда от дъб, бор, люляк или прасковено дърво ще си ги насадите. Но вие сте имали нужда от мен, за това сте ме и посадили. Тогава реших със всички сили да бъда най-добрта фиданка за вас.