Имало едно време едно момче на име Сърдитко. Той винаги бил недоволен от нещо. Дори когато всички се радвали, той намирал причини, за да помрачи радостта им. На него нищо не му харесвало. Той често се оплаквал и сърдел.
Веднъж го срещнал вълшебник.
– Защо си толкова ядосан? През цялото време все се сърдиш, – попитал го вълшебникът.
– Никога не мърморя за дреболии. Щом се сърдя, така трябва да бъде, – отбелязал Сърдитко. – Какво е това в ръката ти?
И той посочил голям  бял обект в ръката на вълшебника.
– Това е калейдоскоп.
– Защо ти е?
– За мен, изглежда, няма да стане, за това ще ти го подаря.
– За какво ми е? Какво ще правя с него?
– Виж! Аз ще те науча да правиш красиви модели в живот си. Това е много просто и забавно!
– За какво ми е? – недоволно казало момчето.
– Това ще те научи да се радваш на живота. Освен това ти сам ще можеш да създаваш радост.
– И как се прави това?
Вълшебникът приближил калейдоскопа до очите на Сърдитко и започнал бавно да го върти.
– О, колко е красиво! Нима мога да правя и аз такива неща?
– Да, ти създаде свое настроение, а това е най-главното. Подарявам ти калейдоскопа. Виждаш, че всичко е много просто! Радост можеш да си предизвикаш сам, като вземеш в ръце живота си и го превърнеш в калейдоскоп.
– Много благодаря.
Момчето взе калейдоскопа и започна да го върти така, както го правеше вълшебника.
От тогава престанаха да го наричат Сърдитко.

В страната на цифрите живяла една Единица. Тя много се гордеела със себе си, защото била винаги първа и единствена, а също така била стройна и тънка. За това тя не желаела с никого да дружи и винаги се разхождала сама.
Но един ден и станало скучно да се оглежда в огледалото, да се възхищава от себе си и да си говори сама.
Тогава решила да се поразходи в двора, където всички цифри си играели задружно и се замеряли със снежни топки. Единицата помолила да я приемат в игрите си и те се съгласили, защото били весели и задружни.
И всички започнали да играят. Единицата се скрила зад едно дърво. Тя била толкова тънка, че дебелата Нула не я забелязала и се скрила зад същото дърво. Но дървото било вълшебно и събрало двете цифри заедно и те се превърнали в Десетица. Първоначално много се зарадвали, но когато се опитали да се разделят не могли.
Излезли из зад дървото, но им било трудно да ходят заедно, тъй като не били свикнали с това. Попитали останалите цифри какво да направят, за да се разделят отново. Те не знаели.
Тогава решили да отидат при мъдрата Аритметика. Тя ги погледнала и им казала:
– За вас имам едно решение. Идете в гората и ми съберете пръчки.
Всички цифри хукнали към гората и събрали голям куп пръчки.
Аритметиката останала доволна и казала:
– Браво, юнаци! А сега Десетицата нека се приближи към мен. Първо ще направим кръст от пръчките.
И тя го поставила между Единицата  и Нулата и ето какво се получило: 1+0 = 1.
Така двете цифри били разделени.
Но пръчките били толкова много, че останалите цифри се заиграли с тях и започнали да се превръщат една в друга. Но това е вече друга приказка…..

Живял някога един слон. Имал си той и таланти и недостатъци. Някои неща умеел други не. Понякога изглеждал много красив, друг път изобщо. Имало е дни, в които е бил много активен, а през останалите лентяйствал. Виждали го весел и тогава бил много приятен, но имало моменти, когато бил тъжен и противен.  Понякога изглеждал умен, а друг път удивлявал с тъпотата си. Не винаги правел правилните и добри неща, случвало му се да направи и не много добри неща. Понякога при слон се получавало всичко добре, а понякога не.
Имало такива, които обичали слона, но имало и други, които не го забелязвали. Животът му съвсем не вървял зле.
Но веднъж му дошла мисъл, да направи всичко възможно, та всички да го обикнат.
И слона започна да се старае…..
Прочел много „умни“ книги и разбрал, че всички обичат розово. Отишъл и се боядисал в розово.
След това слонът узнал от  Google, че повечето харесвали гладко и той си отстранил всички „излишни“ косъмчета. И станал гладък и приятен.
Но на него му се искало всички да го обичат.
От един мъдрец разбрал, че всички обичат кръгли неща. Това била съвсем не лека задача. Много дни и нощи слона се учел да бъде кръгъл. Той се стараел много, но нищо не се получавало, но желанието да го обичат било много по-силно.
И в един прекрасен ден слона станал кръгъл ……, розов и гладък.
Но странно, защо на никой не му харесало кръглото, гладко и розово „нещо“? Оказало се, че такъв слон, хората още по-малко харесват и обичат.
Тези, които обичали слона, тъжно въздишали, тупали го по рамото и чакали, кога той ще престане да се държи странно, ще се отърве от глупавите си идеи и отново ще стане слон.
Тези, които преди не забелязвали слон и сега не му обръщали внимание.
Това е една приказка за тези, които искат всички да ги обичат.

Имало едно време един отбор от гребци. Те се съревновавали с друг отбор от друга страна. Във всеки отбор имало по 8 състезатели.
Двата отбора тренирали усърдно и по време на съревнованието били еднакво подготвени. Но конкурентите победили с почти един километър дължина.
Спортното ръководство се замислило над това, как отбора да победи през следващата година. Извикали група аналитици, за да проанализират ситуацията и да намерят спасителното решение.
Оказало се, че конкурентите имат 7 гребци и един капитан, а изследваният отбор имал 7 капитана и един гребец.
Мениджмънтът на отбора бил осенен от гениална идея. Предложил да се реконструира отбора.
След няколко месец на консултирания се достигнало до заключението, че отборът има твърде много капитани и само един гребец. Въз основа на тези изводи те приели следните изменения:
От този ден нататък отборът ще има 4 капитана, два мениджъра и един гребец. До такова решение са достигнали, за да се повиши мотивацията и стремеж за победа в отбора.
На следващата година конкурентите победили с разлика от два километра.
Гребецът изключили от отбора, защото не е показал добри резултати при работата си, а мениджърите били наградени за високи мотивационни показатели през отчетния период.

Бил направен анализ. Той показал, че стратегията е била добра, мотивацията ОК, но средствата за реализация са лоши. Сега за отбора се проектира нова лодка.

В неделя, на празничната маса, имаше много вкусни ястия. Но основното ястие бяха кнедли. Днес е рождения ден на Петърчо и баба му е приготвила любимите му ястия. Той най- много обича кнедли.
И докато семейството се приготвяше за рождения ден, на празничната маса избухна кавга.
– Кога ще започне празника, вече не издържам, – гордо казаха кнедлите с картофи. – Като си помисля само каква наслада ще изпитата гостите от мен и ще ме похвалят.
– А защо именно теб? – недоволно се обадиха кнедлите с вишни. – Децата най-много обичат сладко, за това на Петърчо, за когото са ни приготвили, най-много ще хареса мен.
– Сладкото е вредно! – назидателно казаха кнедлите с картофи. – А виж картофите са полезни. Бабата на Петърчо сама ги е садила, грижила се е за тях, белила ги е и варила. Така че как могат да се сравняват с мен някакви си кнедли с вишни?
– Бабата на Петърчо за мен се е грижила не по-малко от теб, – казали обидено кнедлите с вишни. – Вишнята тя сама е насадила и с много любов се е грижила за нея. Не за първа година дръвчето й дава голяма реколта. Така че на Петърчо баба му ще позволи да яде, това което на него му се иска и колкото той си пожелае.
– А кой ти каза, че той ще избере точно теб? – разлютиха се кнедлите с картофи.
– Престанете да се карате! – прекъснаха ги кнедлите с боровинки. – Всеки от нас е вкусен и полезен по своему! И бабата на Петърчо доста е трябвало да поработи, за да ни приготви.
На празника, всички хвалеха вкусните кнедли приготвени от сръчните ръце на бабата на Петърчо.