В САЩ е намерена необикновенна коледна картичка, която пътешества 61 години. Най-накрая тя е стигнала местоназначението си и може да „си почине“.
Първото рождествено поздравление е било изпратено през 1950 г. Един приятел изпратил картичка на друг, а година по-късно тя се върнала обратно. Така се положила традицията да се изпраща една и съща картичка напред и после обратно.
Тази традиция продължавала, докато единият получател не умрял. Тогава празничното послание получила вдовицата му.
Но сега изпращането на пощенската картичка прекъснало, защото получателят вече не живеел на този адрес.

Преди няколко години за Рождество била издадена една книжка с необичайно заглавие: “ Ако не беше дошъл Христос“. В нея се разказвало за свещеник, който в навечерието на Рождество сънувал свят, в който Исус никога не се е раждал.

В съня си забелязал, че няма никакви приготовления за празника. Никой не споменавал за Христос. Излязъл на улицата, а там нямало нито една църква. Върнал се в стаята си, а там всички книги за Спасителя били изчезнали.

Някой позвънял на вратата.  Малко момиченце го викало да навести умиращата му майка. Той побързал след детето. Когато влязъл в стаята на болната, седнал на края на леглото и казал:

– Аз ви нося думи на утеха.

Отворил Библията, но тя завършвала с книгата на Малахия. Новият завет отсъствал, нямало и думи за надежда и спасение. Той навел глава и заедно заплакал с болната отчаяно.

Два дни по-късно свещеникът стоял на гробището и присъствал при спускането на тлените останки на жената. Нямало думи за утеха, нямало и думи за възкресение, оставала само една безкрайна раздяла. Изведнъж той разбрал, че „Той не е дошъл“ и горчиво заплакал в съня си.

Внезапно се събудил от радостна песен идваща от близката църква. Станал и се зарадвал: „Той дойде“.

Нека да не забравяме в този ден радостната вест: „Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, Който е Христос Господ“ Лук. 2:10,11.

В австрийския Грац има нова атракция – Рождествена  сцена направена от лед.

Височината на пещерата е пет метра. В нея има от всички традиционни символи, свързани с историята на Рождество.

В Грац е станало традиция претворяването на огромната пещера от лед преди самия празник. В началото на 1996 г. преди зимните празници в града се появява ледена композиция.  Сега тя  се е превърнала в популярна туристическа атракция.

В столицата идват всяка година около 700 хиляди души, за да видите фигурите на Дева Мария, бебето Исус, Йосиф и  влъхвите, направени от лед в човешки ръст.

Когато говорим за Римската империя, не можем да не споменем и за най-известния и популярен празник Сатурналии. Той се чества още векове преди новата ера. В продължение на пет дни от 17 декември до зимното слънцестояние, древната българска Нова година, празникът се отбелязва с много смях, веселие,  и различни забавления.

Посветен е на бога на посевите и земеделието Сатурн, който се отъждествява с бог Кронос. Празникът издига в култ свободата. Римляните вярвали, че отминалата легендарна Сатурнова епоха е била време на равенство и братство между хората, познати още като златен век.

В продължение на пет дена в градовете и селата се разменяли подаръци и робите получавали права и свобода, непознати за тях.

Празникът Сатурналии трябва да свържем с културата „Самара“, чийто носители са древните българи.

В Северна Америка индианците, които живеели по тихоокеанското крайбрежие имали специален празник. Той се устройвал от вожда на племето, който поканвал за гости роднините си и хора от други племена.
По време на празника освен музика и танци се практикувало даряване на гостите с част от имуществото на домакините.
Именно така се определяло мястото на всяко семейство, не според това колко е натрупало, а колко е подарило на другите. Тези, които повече давали били по-уважавани.
Празникът бил забранен от властите в края на 19 век като разточителен и непродуктивен обичай, противоречащ на цивилизования свят.