Първият Монетния двор на Съединените американски щати е основана на 2 април 1792 г. Днес той е единственият производител на банкноти в САЩ. Неговата задача е да осигури необходимото количество монети за страната.
Сред задачите на монетния двор е разпределението на монети и банкноти между банките на Федеракната резервна система и техните кантори, съхраняване и обезпечаване  безопасността на златния резерв на страната, производство и продажба на възпоменателни и инвестиционни монети от скъпоценни метали, обмен и унищожаване на негодни за обръщение монети. Всеки ден, Американският монетен двор е в състояние да произвежда до 50 милиона монети с различна стойност.
В съответствие с на Закона, който е приет през 1792 г. всички американски монети на едната си страна трябва да имат изображението символ на свободата с надпис „Свобода“ и годината на издаване, а на другата на всеки златни и сребърни монети трябва да има орел и надпис “ Съединените американски щати“. Средният срок на американските монети в обращение е 30 години, а на банкнотите от 18 месеца до 10 години.
Съединените щати са един от водещите в света за производство на юбилейното и възпоменателни монети. Те са предназначени за инвестиции и колекционери. Тези монети не са толкова популярни зад граница, но в страната има голямо търсене.

ООН обръща специално внимание на подобряване на благосъстоянието на децата с трудности в развитието.
Световен ден на информираност за аутизма се определя от резолюция на Общото събрание на ООН на 21 януари 2008 г. Целта на тази дата е да се подчертае необходимостта от помогне на хората, страдащи от нелечимо заболяване, както и да се подобри живота им.
Брой на децата с аутизъм е висок във всички региони на света и оказва огромно влияние върху децата, семействата, общностите и обществата. Очаква се на 2 април специализирани държавни и обществени организации разпространят информация за болестта. Например, да се изнасат лекции или да се раздадат брошури потемата.
Аутизъм е нарушение в развитието на нервната система, която се проявява през първите три години от живота на индивида. Тази болест се диагностицира при наличие на три симптоми: липса на социално взаимодействие, нарушена комуникация, ограничени интереси и повтарящо се поведение.
Примери за описание на тези признаци могат да бъдат намерени в исторически источници, които са се появили много преди въвеждането на термина „аутизъм“. Например в беседите на Мартин Лютер се споменава 12-годишно момче, вероятно с тежка форма на аутизъм. Такива симптоми могат да бъдат установени в описанието на „диво момче от Аверон“ – Маугли на XVIII век, който е живял във френските гори и попаднал между хората на 12 години.
Терминът «аутизм» е въведен от швейцарския психиатър Блойлер Ейген
през 1910 г., когато описва симптомите на шизофренията. В основата на този неолатинизъм, означаващ „ненормално вглъбяване“, той поставил гръцката дума „ауто“ – „сам“, подчертавайки желанието на пациента да се отдели в своя си свят. Всяко външно въздействие се приема от болния като непосимо натрапване.
Резолюцията на ООН подчертава, че през цялата си история организацията се фокусира върху подобряване на благосъстоянието на хората с увреждания, включително деца с трудности в развитието. През 2008 г. е влязла Конвенция за правата на инвалидите.

Уникален цифров архив на Алберт Айнщайн е открит в Еврейския университет. Той представя 80,000 документи на великия физик.
Откриването на уникален дигитален архив в Еврейския университет е свързан с 133-годишнината на Айнщайн, който се празнува тези дни в Израел.
В Принстънския университет, са направили подобна работа, само чрез сканиране на документи. Експерти в Еврейския университет са обработили документи във формат с високо качество, което позволява да се работи с тях.
В момента са дигитализирани повече от две хиляди документи, но до края на тази година ще дигитализират всичките 80,000 документи на Айнщайн, сред които 40 000 – лични документи, повече от 30000 документа, свързани с живота на физик и откритите след 1980 г.
Алберт Айнщайн почива през 1955 г., завещавайки всичките 80000  своите документа на Еврейския университет в Ерусалим, на която той е съосновател.

Не се шегувам, този ден е 12 март и се празнува всяка година в Китай.
Сун Ятсен, водещ революционер в Китай е предприел инициативата за масово засаждане на дръвчета. Днес в това дело вземат участие партийни и държавни ръководители.
През 1981г. на четвъртата сесия на Петия национален народен конгрес в Китай е приета резолюция за национално доброволно засаждане на дървета.
В резолюцията се казва, че всеки дееспособен гражданин на възраст от 11 до 60 години трябва да посади и се грижи за три, най-много до пет дървета годишно. Ако не може да засади някой дърво по някаква причина, трябва да изработи еквивалентна на тази работа, като сеитба, култивиране, плевене, подрязване и др.
Интересното е, че произхода на Деня за засаждането на дървета е от американския град Небраска. Такъв ден официално е постановен през 1872г. от видния политик и министъра на земеделието на Съединените щати Стерлинг Мортон.
Такъв ден се отбелязва и в някои страни, но в различни сезони.
В Тайван този празник традиционно се отбелязва от 1972г. През 1914 г. основателят на Земеделски колеж на Нанкинския университет, предлага на Министерството на земеделието и горите да се приеме в САЩ ден за засаждане на дървета.
Чудесна инициатива и не само като празник. Не е ли странно, че в България повече изсичаме и унищожаваме дървета, отколкото да ги садим? Озеляването на някои места е капка в морето  спрямо унищожените гори.