В Израел е доставена поредната пардида ранени сирийци. Всички те са пострадали в гражданската война в своята страна.
Четирима от ранените сирийци били приети в болницата „Пория“ в Тиберия, двама в болницата на западна Галилея в Нахария.
От шестимата, двама са в критично състояние, един е в средно тежко положение, а трима са ранени леко.
През трите години на гражданска война в Сирия болница “ Пория “ в Тиберия е приела 67 ранени, болница в Нахария – 250.
На снимката по-горе е показана болницата „Пория“.

Ето празникът е към своя край. Еуфорията свърши. Ядене и пиене смесено с хваление, поклонение и благодарност. Време е човек да си отговори на някои въпроси.

Какво направихме с жертвата на Христос? Нима я превърнахме в ритуално гастрономическа и възползващо се икономическа традиция?

Промени ли се света след смъртта и възкресението на Христос?

Любопитно е, как би изглеждал света ако спазваше учението на Христос? Тогава навярно нямаше да има съдилища, затвори, атентати и войни.

Може ли човек да понесе наказанието за греховете си? Не, не може. За това Божия син пое този товар вместо нас.

Навярно е трудно да повярва човек, че Бог, Творецът на Вселената ни кани да бъдем с Него заедно във вечността.

Ако имате здрав разум трудно ще откажете тази покана.

Планетата ни се нуждае от голям брой „успешни хора“.
Отчаяно се нуждае от миротворци, лечители, реставратори, разказвачи и любящи всичко около тях.
Тя се нуждае от хора, близо, до които се живее добре.
Планетата има нужда от хора с морал цености и любов, които правят света жив и хуманен.
И тези качества имат много малко общо с „успеха“, както се дефинира в нашето общество. И това идва от неразбиране на това, какво точно означава, човек да има успех.
Това не означава всеки да издига себе си над другите, а да ги подкрепя и да им помага. По-благородно е човек да дава, отколкото да взима!

Не можем да осъзнаем колко е ужасен греха, докато не разберем, че заради него е разпнат Божия Син. Не заради безпомощноста на Пилат, не поради предателството на Юда, не и поради крясъците на тълпата, а заради твоя и моя грах.
Ужасите на войната и мизерията, агонията на самотата и отхвърлянето, отчаяният плач на  вдовици и сираци, предсмъртния хрип на умиращ от глад – тези и хиляди други трагедии свидетелстват, че ние живеем в един свят, който е отровен от грях.
Ето за това умря Исус. Ужасната горчива чаша на човешкия грях е причината за Неговото разпятие. Защо Той изпи тази отвратителна чаша? За да не я изпием ние с теб.
Поради греха на всеки един от нас Исус умря на кръста. Но по-силна от греха е Божията любов.

Тълпа. Болни, дрипави, просяци, слепи, прокажени вървят далеч от групата на подозрително шушукащите фарисеи.

В гъмжилото изплуват уплашените лица на учениците. Шареният народ се притиска до стените на преторията. Наоколо неспокойно обикалят войници.

Христос е в двора на преторията. Гордо изправен в бяла тога пред него стои Пилат и го пита:

– Твоят народ и главните свещеници те предадоха на мен. Какво си сторил?

Христос каза:

– Моето царство не е от този свят, Ако беше царството ми от този свят, служителите ми щяха да се борят да не бъда предаден на юдеите.

– Ти цар ли си?

– Ти право казваш. Аз за това се родих и дойдох на света, за да свидетелствувам за истината ……

Много стара история.. История ли? Не това е истината за голямата любов, изпълнена с надежда, към хората обезверени и нещастни в този свят. Защо стоите? Той ви чака….. Подарете Му нещо, което нищо не ви струва – любовта си. За Него това е напълно достатъчно!