Човек винаги иска да заработи нещо за сметка на друг, колкото може повече, използвайки ситуацията, обстоятелствата, случая, необходимостта. Хитростта и лъжата са в един отбор и печели този, който успее да всее по-голяма заблуда в околните.
Ето какво имам в предвид. Имаме кутия с шоколадови бонбони. Изглежда внушително и съблазнително. На обратната страна с малък шрифт, залутан между многословната информация за състава и продуктите вложени в бонбоните, неразбрано е обозначено теглото на опаковката.
Отварям кутията и какво виждам? Тридесет бонбона и още 10 свободни места за тях, които са заглушени с красиви орнаменти. Място за бонбони има, но тях ги няма там.
Във фабриката са решили, че така може би е по-добре. Странно нали? Днес производителите икономисват не само количеството в предлаганата стока, но и продуктите, които влагат в тях. Какво ли не се прави, за да се издържи на конкуренцията!
Въпросът е: Така ли трябва да бъде? Ако това е допуснато да се случва, нима ще си затваряме очите и ще мълчим? Можем ли да живеем без да се лъжем един друг? Нима правилото „изгодата за един е в ущърб на друг“ ще продължава вечно?

Застанете пред огледалото и отговорете откровено на въпроса: Казвате ли винаги истината? Вероятно една част от вас ще кажат, че никога не лъжат, но възможно ли е това? Следите ли внимателно мисълта ми? Ако нещо е неприятно за някого, казвате ли му го? Ако отговора ви е да, нека да проверим дали е така.
Вероятно работите и имате началник. Казвате ли му винаги истината? Ако отговора ви е да, със сигурност мога да твърдя, че вие често сменяте работата си или зад вас стои някой силен, който ви защитава в такава ситуация. Но нека да продължим. Когато сте с приятели, достатъчно честен ли сте, за да им кажете истината в очите? Ако отговора ви е пак да, то вие често си сменяте приятелите или ако ви видят решават, че имат да вършат важна работа. Вярно е, че между приятели може да се говори и за неудобни неща, но за това няма ли граница? Колкото и да сте търпелив, не смятате ли, че понякога несправедливо ви обвиняват?
Е, може хора с определени професии или на дадено място да са искрени и да казват само истината.
Погледнете журналистите, те си навират носа  там, където най-малко са ги искали. Дали пък те не са точно търсените хора от нас? Какво да се прави и те си имат редактор над главата, който важно им казва, че това не става, не е актуално или че такова нещо е невъзможно да се публикува. Ако някой от тях реши да стане „независим“ и публикува неща, които не трябва да се разкриват, то за такива има избрани „горили“ с палки и ако това не ги вразуми, намесва се огнестрелно оръжие. Е, какво май малко страшничко стана?
Виж в правителството са солидни хора, навярно те са по-искрени. А може би те казват истината само в определени ситуации. Например, когато трябва да оплюят някой от опозицията или за човек, който им е неудобен, не скъпят думи, за да излезе истината наяве. А в останалите случаи?
Каквото и да си говорим трябва да признаем, че сме объркали посоката и трябва да търсим на друго място  хората, които винаги казват истината.
Погледнете едно малко дете. Каквото и да каже възрастните го вземат за несериозно и всичко приключва до тук. Спомням си историята за едно малко момченце, което трябвало да се обади по телефона вместо баща си. Баща му го инструктирал как да постъпи, като му обяснил, че вероятно него търсат по телефона, но той не иска да разговаря с този човек и за това то трябвало да каже, че го няма. Момчето вдигнало слушалката и след като отсреща попитали за баща му, детето казало, че баща му го е помолил да каже, че го няма в къщи. Смешно, но и трогателно! Растем и стареем, така че желанието да останем деца е неудовлетворимо.
Като се замисля май е имало хора, които смело са можели да кажат истината дори и на владетели. Кои ли са те?
Погледнете, кой около царя се движи свободно и може да разговаря с него? Шута. Макар под формата на шега, той е можел да каже истината. Не съм чула шут да е изгубил главата си за това. Хубавото в този случай е, че след като царя се посмее от сърце, често се замисля над казаните думи.
Е, и какво излезе? За да казваш истината трябва да си дете, на което никой не  обръща внимание или да си шут. Нима всички трябва да станем шутове, за да обърнат внимание и решат наболелите въпроси в обществото ни отговорните хора за това?

Тези дни са по изключение топли, а това дава време за повече контакти и запознанства. Срещата ми с една жена, чийто  разговор събуди в мен нерешените ми проблеми, засегна и сегашния стандарт на живота. Попитах я:“ Как се оправяш в тези трудни времена?“
Тя е магазинерка в хранителен магазин и не веднъж ми е споделяла, че работодателя й въпреки обещанията си още не е увеличил заплатата й.
На въпроса ми се засмя и каза:“ На всичко се намира колая. Само трябва да бъдеш по-предприемчив. „Интереса ми се засили, за каква предприемчивост става дума?
Тогава  тя сподели наколко „хитринки“ от нейния бранш.
„Най- лесно можеш да прибавиш нещо към дохода си в петък и събота и то вечерно време. Тогава хората са настроени по-весело, нали им предстои почивка и не всеки внимава в сметките на продавача.
Нищо не струва да измамиш жена с постоянно мъркащо или плачещо дете, но по- трудно е с пенсионерка, която внимателно оглежда стоката и прави „феноменални“ изчисления на ум.
А за младежите и „почитателите на слабия пол “ просто нямам думи. Достатъчно е да им хвърлиш „по- особен“ поглед или да ги заговориш, особено ако улучиш любима тема или нещо, което ги интересува, тогава много лесно можеш да прибереш малко повече от паричките на клиента“.
Усетила недоволството надигащо се в мен продължи:“ Ти в кой свят живееш? С едната си чесност ще си умреш. Ами децата ти?“
В следващия половин час, слушах как можеш да забогатееш като магазинер или касиер в голям универсален магазин.
Учете се, такива умения не се дават  за ден два и не на всеки.
Цената на стоката е сменена, но етикета върху нея мълчи за това. Възможно е на рафта в магазина да има една цена, а на касата да ви поискат друга, обикно по-висока, никога в загуба за търговеца. Ако разполагате с повече пари и не искате скандали премълчавате като си плащате двойно.
Разсеян човек не трябва да пазарува, особено в по-голям магазин. Забележат ли такъв индивид в „натовареното време“ , то непремено човекът ще плати пари за стока, която не фигурира в кошницата му. А ако е с разплащателна карта, какво по-лесно от това  да чукнеш два пъти цената.
Навярно сте виждали надпис“Акция“ със съответното съобщение : “ Днес можете да си закупите…не за 5,40 лв., а с 23 стотинки по- малко. Тук има уловка. Колкото повече хора купят от тази стока толкова повече цената й се увеличава. „Покупка+подарък“, купувате един…., а втория получавате безплатно“. Всъщност вие плащате стойноста за двете стоки оказана като една.
Измамите в търговиятя с хранителни продукти са в изобилие. На витрината се поставя прясна стока, а тази от която ви се дава е от другата страна на магазинера и е залежала поне един ден.
Опакованите стоки не винаги отговарят на грамажа,а стойността им е според теглото написано на етикета. Внимание, луксозни опаковки на продукти обикновено завити във фолио! Недостатъците в тези опаковки се маскират с ярки етикети.
А за неточността на везната да не говорим. Кой ги проверява? Я минат, я не. Пък ако те хванат, замазваш му очите с някоя по-хубава стока,кой знае може и да ти опрости акта, особено ако му бутнеш и малко пари. Странно защо везната отмерва винаги  по-големи стойности и никога в полза на клиента?
След такъв поток от „споделен опит“ в търговската мрежа имах чувството, че са ме облели с кал. Вървях и си мислех:“Кого ограбват? Тези, които едва смогват за храна, дрехи и необходимото за семейството, тях ли? В главата ми още кънтеше като ехо въпроса, на който и аз не можех да си отговоря:“ Ти, в кой свят живееш? “
Тежко ни.

Погледнете от една страна“270 хиляди семейства в България не могат да имат деца“, а от друга деца отглеждани в домове, изолирани от обществото, растящи без майчина ласка и бащина опора.
Аха, ще кажете, разбираме за какво намеквате, но тези 270 хиляди семейства искат да имат свое собствено дете, плът от плътта им. Странно мислех, че искат да станат родители, а не просто да имат дете.
Несъгласието за приемането на такива деца в семейството се корени в страха-от какви родители е, дали има психически или други отклонения……Като че ли е по-лесно да захвърлим „грешките“си в някой дом,  отколкото да протегнем ръка и да донесем радост на такива, приютявайки ги в семейството си.
Спомням си историята за един англичанин, името му не помня, която силно ме разтърси. Дълги години нямали деца и решили с жена си да си осиновят. Разровили сайтовете и харесали едно малко българско момченце, за него нищо не знаели, но харесали снимката му. Оформили документите платили съответните такси и тръгнали за България да вземат детето.
Тук медицинските органи установили, че детето има увреждания и били много смутени. Когато дошъл англичанина му обяснили, че детето е с увреждания и ако иска могат да му го сменят. Мъжът ги погледнал учудено и казал: “ Какво говорите това е моят син.“ Прегърнал детето и го отвел със себе си в Англия.
Бях слушала, че доста чужденци взимат такива изоставени деца и ги отглеждат. Някои в България ги обвинявали, че правели това заради пари, тъй като правителството им осигурявало допълнителни средства за отглеждането на такива деца . Не мисля,че „многото пари“ биха обезвъзместили постоянните грижи за едно увредено дете. Това са дни и нощи на всеотдайна  грижа и много любов. Защо ли го правят?
Ще спомена само едно име в нашето съвремие-Майка Тереза. Жената, която събираше вързопчетата с изхвърлени новородени и се грижеше за тях. За нея нямаше малък и голям. Тя не изпитваше отвращение  към човек покрит с гнойни рани захвърлен на пътя, за нея всеки от тях беше човек в нужда. Затова е наречена майка и то с главно М. Много харесвам думите й. „Не е важно какво правиш, а колко любов влагаш в него“ .
Не осъждам хората, които имат желание непременно да имат собствено дете, но тези изоставените, отхвърлените от нас деца, кой ще се погрижи за тях? Нито SMS-сите, нито  подаръците могат да заместят липсващото им семейство. Те не са виновни за това. Дарете им малко щастие и вие ще имате дете и радост в дома си.
Родител е не този, който ти дава живот, а този който те отгледа и ти помогне да израснеш.