Хари Василик през 1950г. създал първата торбичка за боклук. Той бил изобретател и инженер.
Веднъж към него се обърнала градската управа с молба да направи нещо по въпроса относно разсипването на боклука по време на товарене и транспортиране от колите за изхвърляне на отпадъци.
Василик дълго време мислил върху създаването на нещо подобно на прахосмукачка, но решението дошло внезапно.
Негов приятел казал: „Имам нужда от торба, за да изхвърля боклука“. Василик разбрал, че за боклука трябва да се използват торбички за еднократна употреба и предложил да се правят от полиетилен. Първите пластмасови чували за боклук започва да се използва в болницата на град Уинипег. А частните лица започнали да ги употребяват от 1960г.
Сега един от най-важните проблеми, които трябва да реши човечеството е как да се преработва боклука, включително и полиетиленови торбички, които използваме за събирането му.

По време на Деня на благодарността в един от домовете на щата Флорида проникнал необикновен крадец.
Той намерил време да си изпече пирожки, да поспи и да използва компютъра, с който посетил няколко порнографски сайта.
Нарушителя спипали съседите, които били помолени от собствениците на апартамента да го наглеждат, докато отсъстват.
Те извикали полиция, но докато дойде… крадеца напуснал дома.

Спомняте ли си детските емоции, които изпитвахте при посещение на голям магазин заедно с родителите си? Това, за което искам да ви разкажа е голям обувен магазин, но в него обувките не са поставени на рафтове, а на „транспортни ленти“.
Авторите на дизайна на магазина са направили отразителни стените, а във фасадата са вградили оригинално оформени „очи“, чрез които минувачите могат да надникнат вътре.
Магазина представя идеята за преместване на завода в търговския център.
Благодарение на тази конструкция имитираща конвейер, се създава усещане, че в този момент, в който вие разглеждате и мерите обувките, съвсем наблизо майстори създават нов модел обувки или още един чифт от този вид.
Отразяващите стени „размиват“ границите в помещението. Множеството ленти с обувки и движещите се посетители създават един динамичен интериор, който излъчва усещане за скорост.
Така процеса на закупуване на обувки се превръща в нещо вълнуващо, като че ли ставаме деца в един малък вълшебен свят.

Обикновено всяка реклама си има нещо специфично. Може би това е съобразено с аудиторията към, която е насочена.
Често сме шокирани от реклами с граматически грешки или невероятно съчетание на изрази, които като че ли по грешка са се събрали на едно място.
Вероятно това се прави с цел да се привлекат повече клиенти и да се увеличи продажбата на съответния продукт.
Ето ви и поредния пример за такава находчивост:
„Кисело мляко за тъщата.
При употреба предизвиква депресия и киселини в стомаха“
Иди, че използвай такова мляко.

Горещината ни изненада през късните есенни дни. Това, като че ли допълваше притесненията на едра с посивели коси жена. Тя седеше и чакаше мъжа си да дойде след повикването на лекаря.
Мислите й прескачаха като светкавица в главата й: „Дано не е нещо сериозно…..Какво ли стана с детето на брат ми, какво нещо само на четири годинки е…..Дъщерята дали се е прибрала?….Забравих да и оставя бележка….дано не се е притеснила, че ме няма в къщи“.
Изведнъж близката врява, която огласяше помещението я изкара от размислите й.
Хора на средна възраст, мъж и две жени силно крещяха на възрастна жена, облечена в протъркан халат и избеляла пижама, свила се на две в количка, слушаща тъжно упреците им.
Думите на тези хора заливаха болната:
– Защо не ни каза? Все мълчиш и нищо не казваш. Защо все в последният момент ще ни уведомяват? Да беше казала по-рано щяхме да дойдем дати помогнем……
Вместо думи на съчувствие и подкрепа се лееше поток от обвинения и оскърбления.
Жената станала неволен свидетел на свадата не се сдържа и като почна…..
– Не ви ли е срам, да се нахвърляте така върху нея. Та тя е мълчала и не е казала, за да не ви притеснява. Знаела е, че всеки от вас си има достатъчно грижи и не е искала да добавя допълнителен товар в живота ви. Погрижете се за нея, успокойте я! Та тя ви е майка.
Някакво чувство на вина мина през лицата на хората. Говора им стана тих, спокоен, излъчващ мир и любов.
Жената ги гледаше, а потока от мисли пое в ново русло: „Нима човек, когато се чувствува виновен и гузен, трябва да се нахвърля върху другите с обвинения? Това ли е защитата им?….Хубаво е, че хората се осъзнават и намират правилния път“.