Това заглавие звучи доста шеговито. И вие ли така го усещате? Но дали човек може да намери наистина тихо и усамотено ъгълче само за себе си?
Дизайнерът Anton Björsig е разработил доста интересна конструкция за стол. Тя може да се постави на двете стени едновременно на ъгъл от стая.
Вероятно тази конструкция ще дойде добре за тези, които искат да останат сами или да разделят две буйни деца.
Да общуваме един с друг и да седим на такива столове, е проблематично.
Функциоността на дизайна може да се постави под въпрос, тъй като тази комбинация от столове може да се използва само на определени места.
И все пак, като цяло, тази концепция не може да ни остави равнодушни.

„Слънчевият“ ресторант от Финландия завладя Европа.
Съвместния проект на финландския ресторантьор Анто Меласниеми и испанския дизайнер Марти Гюиксе наречен  „Lapin Kulta Solar Kitchen Restaurant“ за първи път е показан тази пролет в Милано.
Днес необичайно преместващ се ресторант, чието меню напълно зависи от сезона, работи в Хелзинки, а в средата на август ще се премести в Стокхолм.
Уникалността на заведението се състои в това, че оборудваната в него кухня работи на слънчеви батерии. За това в ясните дни на клиентите се предлага топла храна, а когато е облачно – храна, която не се нуждае от термична обработка.

Социолози от Университета в Небраска, след анализ на няколко хиляди анкети, достигнали до извода че образованието, противно на общоприетото, не намалява религиозността, а напротив, тя я увеличава в някои аспекти.
Образованието се оказало стимул за посещение в църква.
Съпоставяйки даните на отговорите относно религията, социолозите са открили, че по-високите нива на образование са в тясна връзка, например, с вярата в задгробния живот. Образованите хора обикновено не са склонни да приемат буквално свещените текстове, но възприемат една единствена религия за вярна.
Било установено, че сред образованите американци, вярата не преживява спад. Напротив, те са склони да се присъединят към някоя от протестанските църкви и прилежно да съблюдават порядките там.
Според заключенията на изследователите при по-образованите склонността да посещават църква се повишава с 15% всяка година, а четенето на Библията с 9%.
По-образованите американци са по-склонни да разгледат въпроса за мястото на религията в обществения живот и повече се интересуват от мнението на религиозните лидери.

Това се случило на 23 август 1973г. в Стокхолм, Швеция. Сутринта избягалият затворник Ян Оусон влязъл в Швейцарската кредитна банка. Той извадил автомат и стрелял в тавана. Настъпила паника сред парчетата бетон и счупените стъкла. Последвалата агония продължила шест дни.

Всички банкови чиновници, които в момента били на работа, две момичета и един мъж,  станали заложници на бандита и съучастника му Кларк Оловсон. Те били все млади хора на двадесет и няколко години. През шестте дена били затворени в едно от подземните хранилища на банката. За да пуснат заложниците престъпниците поискали три милиона крони в брой, два пистолета и кола.

По време на обсадата заложниците претърпели какви ли не изтезания. Принуждавали ги да стоят прави с въже на врата, така че ако паднат да се обесят. От време на време допирали дуло до телата им и те очаквали всеки момент да бъдат разстреляни. Цели петдесет часа нямали храна, а торбите за смет били единствената им тоалетна.. Изпитвали клаустрофобия и страх.  Въпреки всичко между заложниците и похитителите се появила необичайна близост. Една от заложничките имала възможност да избяга, но не пожелала.. Другата  успяла да предаде информация на полицаите, но после казвала, че се чувствува като предателка. Мъжът охаректеризирал  бандитите като „много мили”.

Сокхолмската полиция правели всичко възможно да освободи заложниците, но срещнала враждебност от тяхна страна. По  телефона те казали, че искат да излязат заедно с крадците, имали им доверие. Твърдели, че те ги пазели от полицаите. По-късно се разбрало, че едно от момичетата е държало за ръка по-младия похитител и казало, че той ѝ  дал нежност. След като я изнесли на носилка тя извикала след Оусон, че иска пак да го види.

Освободените заложници смятали полицаите за врагове и били убедени, че дължат живота си на крадците.. Едно от момичетата твърдяло, че лекарят искал да промие мозъкът ѝ, защото ѝ „втълпявал”, че бандитите са причинили болестното им състояние.  Другото момиче, една година след инцидента, посетило  крадците в затвора и разговаряло с тях .

Лекарите занимаващи се със случая, стигнали до заключението, че реакцията на заложниците е типична за хора, изпаднали в екстремна ситуация, от която не са били сигурни дали ще излязат живи.

Случилото се в швейцарската банка ще се запомни завинаги като „Стохолмски  синдром”.

Двойникът на артистът  Шон Конъри, използвайки приликата  си с артиста, успял да обере  седем банки в Англия. Най-големият му коз, бил невероятният му чар. Касиерките се разтапяли от удоволствие щом го зърнели на гишето си.

Крадецът не се нуждаел от допълнителна  декизировка. Той влизал спокойно в набелязаната банка, дори не носел оръжие.

Заставал пред гишето, усмихвал се и казвал: „Моля дайте ми парите”.

В полициата били разпитани всички „хлътнали касиерки”, попаднали в мрежите на неустоимия крадец. Всички те сматали, че са разговаряли със истинският Шон Конъри и не искали да дават показания срещу своя идол.

Полицаите поставили няколко уловки на находчивия крадец, но той не се хванал в нито една от тях. Явно навреме е усетил заплахата и се е покрил някъде.