Веднъж ангел долетял, за да види как хората работят. Видял тежкия труд на селянина. В една година той получавал богата реколта, а в друга нищо. Наблюдавал и един художник. Много години той работил над картината си, но живеел в бедност. Видял богат човек, който успял да натрупа огромно богатство, а после се разорил.
Когато се върнал на небето ангела казал:
– Много хора се трудят усилено, но рядко им се заплаща според работата, която извършват
– Има работа на земята, която се заплаща според вложения труда, – казал друг ангел. – Това е работата на майката.
– Майките работят ден и нощ, но аз не видях някой да им плаща за това! – възкликнал завърналия се ангел.
– Работата на майката, е най-високо платената, защото за нея се плаща с любов.

Сега вън властват аномални студове и необичайни снеговалежи. Твърде много животни в такова време се нуждаят от помощта на човека. Гледах как човек с пълни длани е накацан от множество птици, които без да се страхуват кълват зрънца от ръцете му.
Ако искате вие също можете да помогнете на животните в тези силни студове. Може да приберете премръзнало куче или да дадете подслон на замръзнали птици. А защо не оставате храна за животните в гората?
Ако правите това с децата си, отношенията ви ще се подобрят. Децата са състрадателни и разбират добре такива действия. А и вие ще се почувствате нужен за някого в този свят. Възможно е някои от вашите действия да спасят нечий живот….
Никога не е късно да направиш добро и да помогнеш на някого.

Живял някога един сеньор и веднъж той решил да попътешества из Европа. Когато пристигнал на летището в Обединеното кралство на летището купил пътеводител за замъците и тяхното разположение на островите. Там били посочени възможните дни и часове за посещение, някой от тях били доста ограничени. На една от страниците мъжът забелязал специално предложение „Екскурзията на твоя живот“.
На снимка се виждал замък, който с нищо особено не се отличавал от другите, но мъжът пожела да посети именно него. В пътеводителят се казвало, че по причини, които ще станат известни по-късно, за тази екскурзия не се взимало предплата, но се изисквало да бъдат договорени предварително деня и часа на посещението.
Заинтригуван от необичайното предложение, човекът още същата вечер позвънил в хотела и се договорил за всичко.
Всичко в света се развива по определени закони.
На вратата го посрещнал приветливо човек с карирана пола.
– Другите влязоха ли вече?
– Другите ли? Посещенията на замъка са индивидуални и услугите на екскурзовод тук не предлагаме.
Без да споменава нещо за работно време, той запознал сеньора със историята на замъка и особено наблегнал на всички по забележителни места и вещи в него, като картини на стените, доспехите, военните оръжия, катакомбите и стаята за мъчения в подземния затвор. Когато приключил му връчил една лъжичка.
– Това пък за какво е? – попитал посетителят.
– Ние не взимаме входна такса. А стойността на екскурзията оценяваме така. На всеки посетител даваме лъжичка запълнена догоре с пясък. В нея се събират точно 100 грама. След завършване на обиколката ние премерваме останалия пясък в нея и искаме по един паунд за всеки разпилян грам.
– А ако аз не разсипя нито един грам?
– Тогава вашето посещение в замъка ще бъде безплатно.
Посетителя се учудил, но това условие го развеселило. Гостоприемният домакин напълнил лъжичката с пясък и мъжът започнал пътешествието си. Уверен в устойчивостта на ръцете си той бавно изкачил стълбите, без да откъсва поглед от лъжичката. На горния етаж близо да залата на броните, той решил да не влиза там, защото вятърът можел да отвее част от пясъка му и за това предпочел да слезе надолу. Минаваш покрай залата с военните оръжия, стоящи под стълбите, той осъзнал, че за да ги види по-отблизо трябва да прескочи парапета. Но това би било опасно, защото съдържанието на лъжичката ще се разсипе. Така той се ограничил с оглед на стаята отдалече. По същата причина не слязъл и в подземния затвор, защото там трябвало да се спусне по стръмно стълбище. Много доволен той стигнал до началото на своето пътешествие, където го чакал домакина с везни в ръце. Пясъкът от лъжичката бил изсипан на везната.
– Невероятно, вие сте загубили само половин грам. – Поздравявам ви, вашата визита в замъка се оказа безплатна.
– Благодаря.
– А хареса ли ви обиколката? – попитал домакинът.
Туристът след малко колебание решил да бъде откровен
– Не много. Аз през цялото време си мислих за пясъка в лъжичката и не се оглеждах много в страни.
– Какъв ужас! Добре, за вас ще направя изключение. Аз отново ще напълня лъжичката ви, защото са такива правилата, но забравете за пясъка. След двадесет минути  идва следващия посетител. Трябва да се върнете преди да е дошъл.
Без да губи време, сеньорът взел лъжичката и побягнал към залата с оръжията, хвърлил бърз поглед към експонатите, през глава се спуснал надолу по стълбата към подземния затвор. Там той не се задържал нито минута, защото времето вървяло. Летял по стълбите сякаш бил с криле и накланяйки се разсипал остатъка от пясъка в лъжичката. Погледнал часовника си и осъзнал, че са изминали едва единадесет минути. Не останало време да види пушките. Бягайки към изхода той предал празната лъжичка на домакина.
– Не е останал грам пясък, но не се притеснявайте, ние сме се договорили. А как беше сега? Доволен ли сте от екскурзията?
Посетителят не знаел какво да каже.
– Всъщност, не, – отговорил накрая той. – През цялото време си мислех, че закъснявам и разсипах целия пясък, но честно казано не получих никакво удовлетворение.
Домакинът запалил лулата си и казал:
– Има хора, които минават през замъка на живота си, опитвайки се да не плащат нищо и не могат да се насладят да пътешествието си. Има и други, които са винаги забързани, губят всичко и също не получават удоволствие от живота. Много малко хора разбират наука на живота. Те откриват всяко нещо и се наслаждават на всеки момент. Знаят, че за всичко се плаща, но разбират, че живота си струва да го изживеят такъв.

През последните години, когато интернет има в почти всяко семейство, все повече градове, а също така и в тях разположените предприятия и компании създават свое собствено представителство в глобалната мрежа, което позволява на хората да научат последните новини. Така информацията достига до тях по-бързо.
Този ресурс може да отсъства само в малките населени пунктове. Градове с население най-малко 10 000 души има доста големи портали, предназначени за различни възрасти.
Подобни електронни градове имат много повече преимущества в сравнение със стандартните медии. Те имат възможност да се обновяват в реално време. Така нито една новост няма да се окаже остаряла. Ако вестниците и списанията се пускат само в определено време, то новостите в сайта могат да се обновяват непрекъснато, така че актуалността им няма да пада под съмнение.
Друго несъмнено предимство на електроните градове е тяхната интерактивност, която позволяване не само да се публикува различна информация, но и да се взаимодейства с посетителите.
Всевъзможните блогове и форуми позволяват на хората да се обединят по интереси. Те събират хора от различни места.
Трябва да се отбележи и такъв модул, който е ​​на разположение във всеки град,  карта на  населеното място, които обикновено се базират на технология на системи Yandex или Google. Популярността на подобни услуги се разраства не само поради лекотата на употребата им, например, търсене на даден магазин, но и  с разширяването на функциите им. Например, Yandex.Maps сега позволява на потребителите да се свържат с камери за наблюдение, и за в бъдеще те ще бъдат в състояние да наблюдава събитията по улиците на града в реално време. За сега такава система се очаква само в по-големите градове.
Практическото използване на тези системи е много разнообразна: например, вече е разработено приложение за iPAD, която ви позволява да знаете след колко време ще дойде автобуса.

Светът е натрупан със разнообразни сензори. Big Brother получава все повече нови способности. Броят и функционалността на устройства за проследяване в действителност растат. Има различни начини за лечение на това, но трябва да призная, че в някои случаи, това оборудване помага за решаване на сериозни проблеми. Едно от най-актуалните направления за развитие на сензорите са местата за паркиране.
Наличието на места за паркиране е главоболие за всеки шофьор в един голям град. В света средно на ден един шофьор е зад волана 60 минути, от който 20 минути губи за намиране на място за паркиране. Възможно ли е да се улесни задачата му? Да, ако поставят сензори във всички паркинги, който ще показват, че мястото е заета или не.
Един от тези проекти сега се реализира в Англия. По план на всеки от 13 милиона паркинги ще бъдат монтирани в асфалта малък диск със сензори. Дискът ще предава информация на базовата станция, а от там могат да я получат и потребителите. На мобилния телефон ще може да се види картата на града с отбелязаните свободни и заети места на паркингите. В зависимост от количеството на свободните  места, районите на града ще бъдат оцветени в различни цветове. Разбира се мрежата от сензори ще сигнализира за паркиране на грешно място.
Друг подобен проект се реализира в Сан Франциско. Компанията SFparк вече е поставила в осем района на града 8200 сензора. За да имат пасажерите достъп до интерактивната карта, трябва да изтеглят специално приложение за смартфона си. Интересно е, че американската компания заедно с градските власти вече са монетизирали проекта. Цената на места за паркиране зависи от цялостното натоварване на областта. Свободните места в „синята зона“ струват 25 цента, а в „червената зона“ 6 долара.