Чарлз Дикенс отишъл в Ню Йорк. Вечерта журналистите го попитали:
– Мистър Дикенс, какво мислите за Ню Йорк?
Дикенс отговорил:
– Ню Йорк –  това миниатюрен ад.
Когато Дикенс напускал големия град, журналистите отново го попитали:
– Мистър Дикенс, измени ли се вашето мнение за Ню Йорк, след като бяхте тук една седмица?
–  Разбира се, че се измени! Адът е миниатюрния Ню Йорк.

В света има множество необичайни статуи и паметници, но всички се намират в нормално вертикално положение.
Необичаен паметник може да се направи много лесно. Достатъчно е да вземете, които и да е и да ги обърнете обратно, надолу с главата. Така по-добре се вижда и дълго се помни.
Австралийският скулптор от Мелбърн Чарлз Роб е създал обърнат паметник на значителна фигура по време на колонизацията, първият вице губернатор на колонията Виктория Чарлз Ла Троуб.
Ла Троуб е заемал този пост от 1839г. до 1854г. и е помогнал за създаването на Кралската Ботаническа Градина, библиотеки, музея на Виктория, Националната Галерия и Университета в Мелбърн.
Разбира се, Роб никога не докосвал съществуващите паметници и не ги е обръщал, а е създал свой собствен, като е използвал композитни материали. Неговата цел била сериозна и благородна. Да въплъти в необикновения паметник необходимата почит към великия си съотечественик и едновременно с това да критикува ценностната система на обществото, която наводнява града с безсмислени монументи, но забравя да увековечи действително значимите фигури и моменти от историята.
Паметникът е представен на изложбата Making Melbourne през 2007г. Той предизвикал смесени отзиви. Някои смятали, че това е оригинално и смело, а други видели в него оскърбление на паметта на човека.
Въпреки всичко, паметникът бил инсталиран, което означава, че Роб е достигнал целта си.
Сега паметникът се намира в кампуса на Университета „Ла Троуб“ в областта Бандора, Мелбърн.

Хората почнали да стават буйни и сластолюбиви. Всеки започнал да живее, както намери за добре. Започнали да се разпространяват слухове за края на света.
– Скоро Бог ще излее гнева си на земята, чрез всемирен потоп.
– Не, слънцето ще падне върху земята и Бог ще излее гнева си чрез огнена буря.
– Не пълчища от скакалци ще унищожат всички посеви и глад ще настане на земята.
Накрая решили да попитат един мъдрец, много видял в своя живот. Когато ги изслушал, старецът тъжно поклатил глава и казал:
– Всеки сам излива чашата на Божия гняв върху своята си глава, а Бог не ни спира в нашето своеволие.

Експерти по вентилацията и микроклимата в жилищните помещения твърдят, че пластмасови прозорци, повредени вентилатори и климатици спират достъпа на свеж въздух до помещенията, а това представлява сериозна опасност за здравето на човека.
Освен токсичните съединения, които се изпаряват от повърхността на мебелите и отделните материали, нямащи възможност да се разсеят, пластмасовите прозорци повишават концентрацията на прах и продуктите на горенето от домакински уреди, например като радон във въздуха на домовете.
В помещенията с недостатъчна вентилация се образува особен микроклимат, характеризиращ се с повишена влажност и температура. Такава среда е благоприятна за развитие на плесени, гъбички и различни микроби.
Климатиците и вентилаторите не винаги се справят успешно със поставените им задачи и често утежняват проблемите.
Според германските учени появата на астмата, алергиите, кожните заболявания и рака в последните десетилетия се дължи на нездравия микроклимат в съвремените апартаменти.
Частичното проветряване решава проблема до някъде.
Специалистите препоръчват да се откажем от пластмасовите прозорци в полза на дървените, които осигуряват свеж въздух или да се инсталират вентилационния клапан на новите прозорци.

Късно вечерта на тавана се качи крадец. Собственикът на къщата чу над главата си грохот от събаряне на някакъв предмет и разбра, че в дома му има чужд човек. Той не посмя да извика. Предположи, че ако крадецът разполага с оръжие, след като извика, може да бъде убит, преди да притичат съседите.
Вместо да си легне, се престори, че търси нещо в ковчежето с парите. И изведнъж започна да вика:
– А-ааа! Ухапа ме скорпион!
След вика му дотичаха съседите. Сложиха на „лъжливото“ място от ухапването някакви листа, които били добро средство срещу ухапване от скорпион.
– Как си? – попитаха го те, – отровата дали е проникнала дълбоко?
– За отровата не знам, но на тавана има някой, – отговори хитреца. – Погледнете дали е още там.
Съседите хванаха крадеца на тавана. Дълго време след това разказваха за находчивостта на съседа си.