Великият княз Михаил Павлович, не обичал Глинка и не могъл да понася музиката му.
Когато трябвало да накаже своите провинили се офицери и да ги остави под арест, той ги изпращал на преставления, в които давали операта на Глинка „Руслан и Людмила“ и им казвал:
– По ужасно мъчение за вас не мога да измисля!….

Една от най-известните снимки на Чърчил, на която е заловен намусен и ядосан е направена през 1941 г., след речта му пред канадската Камара на общините.
Когато Чърчил бил въведен в стаята, фотографът му казал, че разполага само с две минути и министър председателят запушил.
Фотографът помолил Чърчил да махне пурата, но той отказал.
Тогава фотографът отишъл при Чърчил и под предлог, че ще измери нивото на светлината, извадил пурата от устата на министър председателя, а реакцията от тази наглост била хваната от камерата.
След това Чърчил се усмихнал и позволил да му направят още една снимка.
Така този благодушен  фотограф станал не по-малко известен от самият министър председател.

Александър Македонски активно се отдал на „чувствения“ свят и попаднал под силното влияние на хетерата Фелида.
Виждайки, че това пагубно ще повлияе на държавата, Аристотел помолил Фелина да остави Александър. Тя се съгласила при условие, че я качи на гърба си и я поноси и стаята.
Не виждайки друг начин за решение на проблема, Аристотел отстъпил ….
В разгара на „препускането“, в стаята влязъл Александър и видял как Фелин е яхнала философа.
Смутен Аристотел казал на Александър:
– Виж какво прави с мен стария и мъдър човек. А представяш ли си в какво може да те превърне тя?
Този урок за царят бил достатъчен.

Татяна Самойлова трябвало в едно представление да изпее тъжна песен за провалена любов.
През цялото време все нещо не се харесвало на режисьора в изпълнението ѝ. Той отново и отново спирал репетицията и казвал своите забележки.
Всичко това натегнало обстановката, самият режисьор като ли, че сам не знаел какво иска.
– Но, скъпа, моля ви, – молел режисьорът артиската. – Това е драма, нещастна любов. Изпейте я с чувство на дълбока мъка! Във вашият живот нима не е имало любов? Никога ли не сте се влюбвали?
– Да, – казала артиската, – влюбвала съм се, но тогава не беше нужно да пея.

За да замине в чужбина за първи път, Лев Дуров трябвало да  яви на малък изпит пред партийна комисия, съставена от различни групи болшевики и активисти.
Задавали му най-глупавите по възможност въпроси:
– Какъв е флага на съветския съюз?
– Череп и кости, – отговарял Дуров
– Назовете няколко от столиците на Съветските републики.
– Воркута, Череповец, Магадан, Кострома …. – казал Дуров.
Тези шеги не били добре оценени от изпитващите и отиваненето му в чужбина за снимане на негов филм било забранено.
В резултат на това сцената с убийството на Клаус във филма „Седемнадесет мига от пролетта“ била снимана не в Германия, а в Подмосковието.