Изолда Извицкая разказвала, че по време на снимките на комедията „Към Черно море“, тя е осъзнала колко е важна физическата подготовка на актьора и че е важно да си в състояние да контролираш тялото си, за да бъдеш винаги във форма.
Филмът има такъв епизод, където Ирина-Извицкая закъснява за занятията в училище по шофиране.
Сцената трябвало да се снима два пъти. На първото снимане било установено, че актрисата не умее да бяга. Тя безнадеждно изостанала зад съпътстващата я колата с камерата.
Няколко седмици по-късно, при второ снимане, било установено, че скоростта, с която се движит операторът в колата е твърде малък за Извикцкая. Тя изпреварила превозното средство и била много по-напред от него.
За това ѝ помогнала усилената тренировка на стадиона.

Паганини е един от стълбовете на виртуозното майсторство в изпълнението на цигулка. Но той имал една голяма слабост след цигулката. И това бил хазарта.
Заради пристрастеността си към хазартните игри стигал до там, че нямал пари даже и за храна.
Паганини бил излючително добър композитор, но този му талант бил засенчен от страстта към хазарта.
Николо Паганини, така майсторски свирел на цигулка, че мнозина смятали, че е подписал договор с дявола. Това предположение още повече се затвърдило, след като в завещанието на композиторът, който умрял през 1840 г., било открито желанието му – да не бъде погребан в гробище.

Като професор в Консерваторията на Санкт Петербург, Римски-Корсаков обикновено проверявал работата на своите ученици, като им показвал пример от представената му партитура, сядайки на пианото. Понякога карал учениците си да изсвирят някои части от партиите.
Разказват, че веднъж се обърнал към един от бъдещите композитори с думите:
– Изпейте ми тази басова партия
Младият човек пробвал, но промърморил сконфузено:
– Не мога, прекалено ниско е ……
– Композиторът трябва да има глас за седем октави, – назидателно казал Римски Корсаков и веднага запял партията с дълбок дрезгав бас.

Знаменитият датски физик Нилс Бор бил любител на футбола. Той е бил вратар на клуб „Akademisk“.
Неговият брат Харалд също бил доктор, но специализирал в областта на математиката. Той играел в същия клуб, но е участвал и в националния отбор на Дания.
Харалд Бор бил толкова популярен сред публиката, че когато защитавал дисертацията си, присъствали повече футболни фенове, отколкото математиците.

Александър Дюма веднъж участвал в дуел. В него било прието следното:
1.Участниците в дуела трябвло да теглят жребий.
2.Този, който загуби, бил длъжен да се застреля.
Жребият се паднал на Дюма и той отишъл в съседната стая.
Чул се изтрел. След това вратата на съседната стая се отворила и от там се показал Дюма.
Той погледнал останалите в стаята и казал:
– Стрелях, но пропуснах.
Дали му е трепнала ръката или е решил да се пошегува, за да спаси живота си, не знам, но ако беше се застрелял наистина, днес нямаше да можем да се наслаждаваме на множеството му романите.