Един ден един приятел на Брамс минавал покрай къщата му и реши просто ей така, без предупреждение, да го посети.

При влизането си той чул зад вратата свиренето на композитора, но в същото време с музиката, смесено звучали спиращи духа звуци, те напомняли на отчаян  вой на куче …

Знаейки, че Брамс няма куче, човекът изключително изненадан плахо отворил вратата и замръзнал потресен …

В стаята нямало никакво куче. Разрошен по нощница Брамс импровизирал на пияното, като огласявал стаята с изтощен сърцераздирателен вой, а от очите му течели сълзи ….

Приятелят бил хипнотизиран от тази вдъхновена и едновременно зловеща картина.

Брамс го забелязал, с трясък затворил капака на пияното и изревал:

– Как се озова тук?

– Минавах наблизо и чух музиката ти … а вратата беше отворена.

– Махай се от тук! – казал Брамс, който в този момент съвсем нямал намерение да бъде учтив. – Моята музика трябва да се слуша на концертите ми, а не в къщи на вратата ми.

Когато Иван Айвазовски празнувал своята 50 годишнина, поканил на обяд много почетни хора, а също и много художници.

Когато обядът отивал към своя край, Айвазовски станал и произнесъл малка реч:

– Господа, моля да извините моя готвач, че не е приготвил десерт. Моля да приемете храна , приготвена лично от мен.

При тези думи слугите започнали да поднасят на гостите подноси с малки пейзажи нарисувани от домакина.

След триумфалното представяне на Хайфец в Лондон, при него в гримьорната отишъл Бернад Шоу и със сериозен вид посъветвал младия артист:

– На този свят няма нищо съвършенно. Вашето свирене е много опасно. То може да предизвика завистта на боговете.

Съветвам ви всяка вечер преди да си легнете да изсвирите най-малко една фалшива нота. Така ще приличате на обикновен смъртен.

Специалист в областта на изкуствения интелект, доктор на техническите науки, многократен световен шампион по шахмат Михаил Ботвиник посетил изложба за компютърните технологии, организиран от ROY  International.

Вниманието му било привлечено от един компютър, базиран на Intel 80486 процесор с повече невиждани до тогава възможности: тактова честота от 66 MHz, 16 Mb RAM, твърд диск 1 Gb, видео карта SVGA 1 Mb, шина EISA. Компютърът струвал много скъпо.

Михаил Ботвиник решил, че този удивителен компютър ще му му позволи да завърши труда на живот си – създаване на алгоритъм за шах. Той заявил:

– Купувам го.

– Компютърът не може да се продава, тъй като се превозва от страна в страна по време на провеждане на изложбата и за него имаме право само за временен внос.

Ботвиник казал:

– Това не е беда. С митничарите аз ще се договоря.

Във високосната 1868 г. на 29 февруари Росини за последен път празнувал своя рожден ден.

В неговия парижки апартамент бил организиран  грандиозен празник.

Някой от гостите го попитал:

– На колко години ставате,маестро?

– Нима може да ги запомни човек? Годините са като жените. Забелязваш ги, само когато ти изневерят ….