Учител и запален рибар уловили малка платика. Учителят погледнал платиката и казал на рибаря да я пусне обратно в реката.
Въпрос: Какво е казал учителят на платиката?
Време е да помислите малко. Е, не се напрягайте толкова, не е толкова трудно. Мислете логически!
Отговор: Ит етилетидор с макач ет ерту, ищък в ис иди.
Коментар: Задата се решава напълно логически. Като рибар учителят иска да хване голяма платика, а не малка. Така че учителят може да каже тази фраза характерна за учителите.

При проверка на Математическия факултет от комисия изпратена от министрството на образованието се установило, че всички във факултета вършат това, което на декана не се харесва, а той прави това, което на другите не обичат.

Комисията стигнала до извода, че трябва да се уволни декана, но се изправили пред сериозен проблем: Как да формулират причината за уволнението?

Вече е ваш ред да мислите и да си понапънете малко мозъка нищо, че не сте от злополучната комисия.

Ако расъждавате логично, може би ще помогнете на комисията.

Е, не е толкова трудно, опитайте отново, прочетете условието отново. Не гледайте отговора наготово, не е честно.

Отговор: китаметам е ен йот, аттсонжълд с еивтстевтоъсен аз.

Защо фризьорката има по-голямо желание да постриже двама от село, отколкото един от града?

Не се опитвайте да налучкате или отгадаете отговора. Мислете логично!

Не е свързано нито с мястото, нито с удобството на фризорката. Цената , която плаща един клиент, независимо от мястото, е една и съща.

Е, ако и това не ви е подсказало…..!

Помислете още малко, преди да погледнете отговора.

Отговор: дохирп неовд.

От едната страна на много точни везни са сложени железни пирони с маса един килограм, а на другата алуминиева жица също с маса един килограм.
Въпрос: Кое ще натежи повече?
Време е да се замислите сериозно и да напрегнете малко мозъка си.
Коментар: Масата е еднаква, но поради различната плътност на метала алуминия ще заеме по-голям обем. Следователно алуминия ще изпита по-голяма изтласкваща сила в атмосферата на Земята, отколкото желязото. А дали това са пирони или тел няма никакво значение.
Навярно знаете известната задача на Я.И. Перелман, където той пита: Кое е по-тежко тон дърво или тон желязо?
При отговора на този въпрос Перелман обяснява, че тон дърво е по-тежък от тон желязо. И той е прав, като се има предвид теглото в тонове, а не масата. Поставено във въздуха тон желязо ще бъде по леко от тон дърво, ако се претеглят във вакум. В представения въпрос отначало е дадена масата, а не теглото. А масата на веществата не се изменя във въздуха, водата и т.н. за разлика от теглото.
Отговор: Етинорип тяеледан ещ.

Днес отново ви предлагам да си поблъскате мозъка.
Ето и поредния въпрос:
Може ли да заври вода, която е изсипана в хартиен съд на открит огън?
Навярно някои от вас ще изхитруват и ще кажат:
„Може би трябва да го изпробваме“.
Следващия път пробвайте,  сега помислите, възможно ли е това?
Други от вас навярно ще предложат да се намаже вътрешността на хартиения съд с мазнина, а външната с разтвор на натриев силикат. Така хартията няма да гори, а водата ще кипне.
Разбира се, в тази екстремна ситуация, когато за да оживеем трябва да нагреем вода в такъв съд може би ще стане, но не винаги в чантата си можем да намерим натриев силикат. Така че, този вариант отпада.
Трети от вас ще си кажат:
„Това е невъзможно. Водата ще разкъса хартията и ще загаси огъня“.
И все пак …. това е възможно.
Защо? И как ще стане?
Помислете малко, преди да прочетете коментара.
Коментар:
Температурата за горене на хартия е по-висока от температурата на кипене на водата. Ако хартията се намокри с достатъчно вода, то ако я нагреем на огъня, тя ще отдава топлина на водата и разликата  в температурата на хартията и водата ще бъде незначителна.
При това положение, водата ще закипи, преди хартията да се запали.