Яркият цвят на калинките е предназначен, да прогонва естествените им врагове, преди всичко птиците, които реагират на тези предупредителни сигнали за токсичност на потенциалната жертва.
Калинките са едни от най-любимите насекоми на човека. Чрез изследвания учените са установили, че якрия цвят на калинките, предупреждава, че са отровни.
Колкото е по-ярка буболечката, толкова по-малко е вероятно да бъде нападната от птица.
С помощта на различни методи учените са измерили токсичността на различни видове калинки и са установили, че тези с най-ярък цвят са максимално отровни за птиците.
Така калинките чрез своята украска предупреждават пернатите за смъртна опаснот, ако ги клъвнат.
За това няма да видите птица, която да кълве калинка.

Въпреки че образуват огромни рояци видовете скакалци се срещат в две форми. Те живеят по сами или заедно със такива като него.
В определен момент, при наличието на благоприятни външни условия, популацията на скакалците разко нараства, а след това мигрира на големи разстояния, носени от вятъра.
Лавинообразния растеж се дължи на факта, че вероярностния преход на всеки индивид в рояка е толкова по-голям, колкото повече скакалецът има зрителни, тактилни и химични контакти с другите индивиди.
Преходът се придружава с изменение на окраската, пропорциите на тялото и особено разко нараства двигателната активност.
Експерименти са доказали, че стимул за подбуждане на тези превръщания се предизвиква от интензивното отделяне на серотонин в невроните на насекомото.
В бъдеще е възможно да се създадат лекарства за контрол на числеността на скакалците, базирани на блокирането на синтеза на серотонин.

Окситоцинът, който се нарича още „хормон на любовта“ и „хормон на доверието“ играе важна роля при установяването на привързаност между майката и детето.
Изследвания на японски учени разкрили, че зрителният контакт между човека и кучето повишава нивото на окситоцина в организма.
Възможно е, именно това обстоятелство да се е превърнало в един от най-важните фактори за успешното опитомяване на кучетата.

Светлината се състои от елементарни частици фотони. Те нямат маса и заряд.
Близо до черните дупки съществува така наречените фотонни сфери.
Това са места, където гравитацията е толкова силна, че фотоните започват да се въртят по орбити.
Ако наблюдател попадне във фотоната сфера, той теоретически може да види своя гръб.

Километри от паяжини оплели жителите на австралийския град Гоулберн. Милиони паяци с паяжините си са забулили улици и домове. Това предизвикало паника сред местните хора.
Учените наричат това явление „Косите на ангела“, тъй като паяжините приличали на къдрици на ангел. Но самото явление съвсем не е толкова очарователно.
Първоначално над града направо от небето започнали да се спускат голямо количество малки черни паяци, а после те изплели толкова много мрежи, че населеният пунк се оказал „опакован“ от тях.
Това „паяково покривало“ скоро се стопило, а паяците се пръснали и хората се успокоили.
Учените обасняват това явление с „колебание на числеността“. Когато паяците станат прекалено много, те ставали по-забележими, особено след като вятърът е довял още от тях в този град.