През 1950г. започва реактивното авиостроение. Първият лайнер бил „Комета“.
Това бил ултрасъвременен реактивен пътнически самолет с уникални за времето си технически характеристики и херметична кабина. За съжаление през 1954г. две „Комети“ направо са се разпаднали по време на полет, убивайки 56 човека.
Причината е смешна, квадратни илюминатори.
Това било едно от тези досадни малки неща, които лесно се допускат при проектирането, но те стават очевидни едва след като се случи нещо.
Всяко квадратно стъкло има четири  ъгъла по 90 градуса, които са неговите слаби места. Ако има натиск върху дома ви, пукнатини ще се появят именно в ъглите на всеки прозорец.
Забелязали ли сте, че прозорците на всеки самолет са кръгли?  Това не се прави за красота. Кръглата форма не дава на самолета да бъде разкъсан на парчета. Когато прозорците са кръгли, налягането се разпределя върху всяка крива, вместо по ъглите.
Експертите не са имали представа, защото дизайнът на самолета води до разрушаването му, докато не тествали структурата му чрез множество симулации, при които се упражнявал натиск върху кабината. Разбира се, тялото на самолета, започвало да се руши около пукнатините образувани край ъглите.
Оттогава илюминаторите на самолетите се правят само кръгли.

Необичайната къща се намира в Одеса. Много малко хора знаят за нейното съществуване, да не говорим за гостите на града.
Къщата се намира в края на Приморския булевард. Известна е като „Къща на вещицата“ или „Дом с една стена“.
Жилището е необичайно, макар и на пръв поглед да не се отличава от подобните сгради на улицата. Достатъчно е да го погледнем от друг ъгъл и веднага ще ни озари мисъл: „Къщата е плоска!“ Наистина домът от страни изглежда напълно плосък, все едно се състои от една стена. Поглеждаш, балконите украсени с цветя, на прозорците има завеси, има климатици на стената и умът ти не може да го побере. Явно сградата е населена. Питаш се: „Какви хора живеят тук?“
В действителност няма нищо мистично в този дом, плоскостта му е само визуална измама. Тайната се състои в това, че стените на този дом са три и образуват триъгълник.
Шегуват се, че тази мистична особеност е станала не благодарение на замисъла на архитекта, а защото не са достигнали средства,  за да се построи и четвъртата стена.

В близост до шведския град Умео в затрупан от сняг автомобил е намерен 44-годишен мъж, който не е ял нищо от 19 декември 2011г. Лекарите казват, че случаят е уникален, защото максималният период, през който човек може да остане без храна е 60 дни. Трябва да се вземе под внимание факта, че мъжът е бил в студената кола сред скандинавските гори, където температурата пада до минус 30 градуса.
На 17 февруари двама местни жители преминали на моторни шейни по покрития с метър слой сняг горски път. Неочаквано те открили кола, която изглеждала като гигантска пряспа.
Първоначално решили, че някой е оставил в гората стария си автомобил. Въпреки това решили да погледнат вътре. В колата нещо се разшавало.
Те не успели да отворят вратата на колата и извикали полиция. В автомобила се оказал мъж в кожени дрехи, лежащ в спален чувал. Той бил съсухрен и слаб. Изнесли го навън и на всъдеход го докарали до болницата. Полицаите и лекарите смятат, че мъжът е прекарал два месеца без храна.
Намереният е напуснал родния си град, а след това свърнал от главното шосе към гората и то не е било случайно.
Бил е отчаян и в дълбока депресия. По Рождество е преживял трагедия. Дълговете на мъжа били толкова големи, че съдът го лишил от недвижимото му имущество. Той дори не можел да плати наема на квартирата си. През този период го зарязала и любимата му.
Загубил всичко, шведа седнал в колата си и тръгнал на север. Нямало кой да съобщи в полицията за неговото изчезване. С роднините си не се бил виждал от 20 години, те не знаели какво става с него.
Мъжът е успял да оцелее благодарение на мехлем за кожа и няколко бутилки лимонада. Поемайки „на никъде“ мъжът взел със себе си няколко цигари и колекция от комикси.
Когато го е затрупал снега е имал възможност да открехне малко вратата и да си вземе сняг.
Подробностите за инцидента още не са известни. Спасеният е твърде слаб и почти не може да говори.

Грижата за потомството е свойствена за различни животни. Тя се изразява в сложни и причудливи форми, но се отнася предимно за собственото поколение. Нито едно животно не се безпокои за чуждите деца. Защо да изразходва усилия, за да се запазят чужди гени, предаващи се в следващото поколение?

Има някои птици, кото се грижат за чуждите птиченца, но те обикновено се оказват родственици. Когато са още млади или нямат възможност да си завъдят свои, те се грижат за по-малките си братя и сестри. Това се случва само при 3% от птиците.

Изглежда тук няма да минем без изключение. Зоолози от университет в Макмастър, са съобщили за невероятно животинско поведение на птицата султан, която се грижела и за тези, които не са нейни роднини.

Тези птици живеят на групи и във всяка от тях има по 8 броя. Птицата султан е полигамна. Всеки самец се събира само с една самка. Самките, когато дойде време да снасят, полагат яйцата си в едно гнездо и ги топлят като се редуват. При това те не се безпокоят за наличие на чужди яйца и не се стараят да ги изхвърлат.

При по-голяма плодовитост, самката отделя 6 яйца, когато в колективното гнездо има не повече от 10 яйца. Така или иначе в общото гнездо се появяват повече птиченца, които често се биели, но индивидуалната победа в случая е минимална. Възможно ли е самките да не отделят чуждите яйца, опасявайки си, че другите ще им отмъстят?

Зоолозите са се опитвали да се премахнат яйца от няколко гнезда на една от женските. Някои гнезда заради това напълно опустели. Птиците престанали да се грижат за гнездото и си отивали, но в повечето случаи нищо не се променяло. Родителите продължавали да се грижат за поколението, без да проявяват един към друг агресия.

Учените предполагат, че султан е толкова толерантна заради самците. Последните имат голям принос за отглеждане на потомството, докато са още яйца, особено през нощите. Ако самеца престане да се грижи за гнездото, малките са обречени на гибел.

Да допуснем, че ревнива самка унищожи яйцата на съперницата си. Тогава самецът напуска гнездото и започва всичко от начало с надежда, че ще намери по-отстъпчиви „дами“, които с обединени усилия ще създадат повече пиленца.

Така или иначе, султанът все още остават единственото изключение, което позволява загриженост за съвършено чуждо потомство.

Учени от Университета в Райс са установили, че растенията се предпазват от насекомите чрез циркадния ритъм.
Тези  ритми са колебания в интензивността на различните процеси в тялото, свързани с промяната на деня и нощта. Те са присъщи на почти всички живи същества на Земята. Независимо от факта, че на пръв поглед, циркадните ритми се  се обуславят от външни причини, те имат ендогенен произход. Например, растения, които се въртят през целия ден по посока на слънцето, през нощта обръщат листата си на изток точно преди изгрев слънцето.
Една трета от целия геном на растенията се активира в съответствие с циркадния ритъм. Учените смятат, че гените, отговорни за реакция на растенията спрямо деня и нощта им помагат да се бори с насекомите.
Направили експеримент.  В един от случаите ритъмът на гъсениците съответствал на този на растенията, а в друг случай, когато гъсениците били будни, растенията се намирали в спящо състояние. Оказало се, че опящите растения не са се съпротивлявали на изяждането им и са пострадали повече от будните.
През деня, в съответствие на циркадните ритми при растенията се променят съдържание на веществото, отговарящо за растителната устойчивост на атаки от насекоми и болести, по-специално то активира механизмите за растителна отбрана и позволява на растението да се възстанови бързо.
Трябва да се отбележи, че циркадните ритми помагат за оцеляването на растенията в един променящ се свят. Те правят възможно, растенията да издържат на абиотичния стрес и да се запази целостта им в тежките градски условия.