Италиански физици са открили гигантски подводни водовъртежи в Средиземно море. Тези загадъчни вихри с диаметър от 10 км, са в състояние да се движат десетки и стотици километри, без да загубят силата си.
Откритието е станало съвсем случайно. Учените търсели място за инсталиране на подводна неутронна обсерватория NEMO – Neutrino Mediterranean Observatory. Този електронен детектор трябвало да следи космическите частици с висока енергия.
По време на търсенето, спуснали комплекс от прибори на дълбочина около 3,5 км, за да измерят температурата и скоростта на течението. Получените данни шокирали учените.
Оказало се, че в тази средиземноморска зона на дълбочина от 3 км се върти цялата верига от гигантски вихри, които се движат бавно със скорост 3 см в секунда.
Водовъртежите, както предполагат учените, се зараждат в източната част на Средиземно море. Те могат да настъпят в резултат на нестабилността на температурата на водата и течения в Адриатическо и Егейско море. При това вихрите са способни да се преместват на стотици километри, без да губят скорост и енергия.
По-рано, учените са открили, че Средиземно море, което е изчезнало преди много години. След тектонична активност в областта оградена от Гибралтарския проток и Атлантическия океан, морето отново изплува само за две години. Това допринесло за появата на пролива Гибралтар, който е бил много по-широк, отколкото е днес. Нещо повече, скоростта на потока е била толкова висока, че нивото на Средиземно море се е увеличило с 10 метра.
Новите данни позволяват да се направят някои изводи за историята на човечеството. Учените смятат, че появата на пролива Гибралтар съществено влияние върху факта, че Европа е била населена от хора много по-късно.

Един делфин може да направи разлика между две различни метални монети под водата в пълна тъмнина и на разстояние от 3 километра. Дали той вижда толкова надалеч? Не, той прави това без да вижда. Делфинът може да „засича“ чрез съвършена ехолокационата система разположена в черепа му. Той събира много подробна информация за формата, размера, скоростта и структурата на близките предмети. На делфинът му отнема известно време, за да овладее уменията необходими за използването на една такава сложна система.
Понякога делфините се събират на групи по време на хранене и издават пронизителни звуци, които са толкова силни, че смайват плячката им, която вече е готова за улов. Един възрастен делфин произвежда звуци недоловими от хората от 20,000Hz. и нагоре. Съсредоточаването на звуковите вълни става в няколко области в главата на делфина. Областта наречена „пъпеш”, която представлява мастна структура на челото на делфина, служи като звукова леща и събира вълните на делфина в тесни насочени електромагнитни вълни. Следователно делфинът може да насочи вълните, на където пожелае, раздвижвайки главата си.
Звуковите вълни се отразяват незабавно назад след като попаднат на някаква пречка. Долната челюст действа като рецептор, който предава отразените сигнали към ухото. Синусните кухини между долната челюст и ухото са изпълнени с мастно съединение наречено „липид”. Това вещество се намира там, за да предаде възприетата вълна към ухото. Ухото от своя страна пък предава данните към мозъка, който анализира и тълкува значенията им. Подобно липидно вещество съществува и в хидролокаторът на китовете.
Различните липиди насочват свръхзвуковите звукови вълни минаващи през тях по различни начини. Те трябва да бъдат подредени в правилната форма и последователност, за да могат да съберат отразилите се звукови вълни.
Всеки отделен липид е единствен по рода си и се различава от обикновената китова мас, той се получава в резултат на сложен химичен процес, който изисква редица различни ензими. Освен това съдействащите системи като долната челюст, слуховата система и аналитичния център в мозъка, всички те трябва да бъдат напълно развити. Не е ли чудно всичко това?

Толкова рано, а тя тръгна към болницата с болки. Гледаха се с мъжа си и не знаеха какво да мислят.
– Нали детето трябваше да се роди след три месеца. Какво става. – тревожно повтаряше  жената.
Приеха е. Упоиха я. Мъжът крачеше нервно в коридора. Времето се точеше бавно. Сякаш измина цяла вечност.
Болката бе голяма. Детето се бе родило мъртво. Мъжът наведе глава и затвори мъката си дълбоко в сърцето. Когато съобщиха на жената, която току що се бе събудила след упойката, тя само прехапа устни и две едри сълзи замъглиха очите й.
Тъга и мъка беше обхванала двамата, които не успяха да станат родители. Но те събраха сили и решиха да се сбогуват с малката.
Служителят изнесе малко дървено сандъче оформено, като ковчег. Жената трепна, а сълзите само това и чакаха. Започнаха да се изливат в неспирен поток.
– Сърцето ми ще се пръсне, – с бола каза жената.
Пое дълбоко дъх и бавно повдигна капака. Тя видя първо една малка ръчичка, а след това и лицето на детето. Не можеше да задържи повече мъката си и се разрида силно.
Изведнъж се чу слаб детски вик. Жената се ослуша. Разбирайки, че звукът идва от ковчега, тя отскочи уплашено. Тогава мъжът пристъпи решително към детето и видя как то бавно отваря очи. Той извика:
– Тя е жива!
Сълзи, прегръдки, усмивки…
Родителите на оцелялото по чудо момиченце решиха да я кръстят Луз Малагрос, което на испански се превежда като „чудна светлина“. Да това беше радостен лъч в техния живот.

Практиката потвърждава, че от всички музикотерапии, най-силно въздействие на организма оказва пеенето. Изкуството да пееш, е преди всичко свързано с правилното дишане, което е един от най-важните фактори за здравословен начин на живот.
Отдавна е известно, че пеенето е един от най-добрите дихателни упражнения. Тренира се дихателната мускулатура, диафрагменото дишане,  увеличава се капацитета на белите дробове.
Пеенето е уникална дихателна гимнастика.
Действието на пеенето се е използвало при много народи в борба с разнообразни недъзи. Нашите предци интуитивно разбрали, че в пеенето има голяма лечителна сила, но не могли да обяснят този феномен.
Например , в Древния Египет с помощта на хорово пеене са лекували безсъние. В Древна Гърция Демокрит хвалел пеенето като специфично средство за лекуване на някои видове лудост, а Аристотел и Питагор препоръчвали песни при лечение на душевно болни и обладани.
Славяните са вярвали, че в човека пее неговата душа. За това работата върху звученето, ритъма, дишането, не толкова като техническо изпълнение, осигурява в голяма степен успех в работата по корекцията и формирането на личността. Вероятно сте забелязали, че когато човек е болен, гласът му се изменя и звучи глухо и безцветно.
Някои даже не подозират, че в много случаи е полезно да се пее, дори и да липсва слух или глас. Със собственото си пеене ние можем да въздействаме на болния орган и да му възвръщаме здравето чрез получените вибрации.
Методите на вокалотерапията се използват в целия свят за лечение и профилактика, както на физически така и на психични разтройства: неврози, фобии, депресии, бронхиална астма, главоболия и други.
Пеенето е особено полезно за бременни и бъдещите им деца. Прехода от ниски към високи тонове активизира растежа на органите на детето. Слуховите органи на детето получават необходимата им тренировка и стимулират главния мозък. Известният френски акушер организирал в клиниката си хор от бъдещи майки. За тях били разработени не много трудни вокални упражнения. Това доста добре влияело на бъдещите деца. Те се раждали много по-жизнеспособни, спокойни и силни.
Интересно е, че кореното население на Нова Зеландия – маори имат специални „хорови“ песни, които имали обезболяващ ефект върху раждащите жени.
Музикалният слух може да се тренира и усъвършенства. Колкото по-рано се започне толкова по-добре. Практиката потвърждава, че заетите с пеене деца, по-лесно изговарят някои трудно произносими звука, като „р“ и „ш“.

Оказва се, че ускореното стареене засяга не само излезлите от летаргичен сън, но и някои деца,
Това заболяване се нарича прогерия или синдром на бързото стареене. Децата се раждат съвсем нормални. Но след няколко години при тях се наблюдава старческа немощ и признаци на остаряване. Такива деца рядко доживяват до 12-13 години.
До днес в света е имало 52 деца страдащи от прогерия.
За сега медицината не знае причините и не разбира механизмите на това заболяване. но се предполага, че при тези деца е нарушена функцията на гена на стареенето.