Тази многозначителна дума произлиза може би от глагола мижа. Да бъдеш съмишленик на партия, означава преди всичко да замижиш, като влизаш в нея и да продължаваш докрай да мижиш за хиляди работи от обществен и партиен характер, щом така изнася на твоята партия или на нейните ръководители.
— Защо си решил да влезеш в тая партия? Нали виждаш, че хора влизат в партиите само за интерес, а не по идеи?
— Да, виждам. И аз като тебе се възмущавам…. Но аз само тъй…. . Решил съм ще вляза в тая партия сега, та като дойде един ден на власт…

За да бъдеш щастлив, трябват много условия, но най-първото от тях е да си глупав. Най-често то замества всички други.
Заедно със зрялата възраст и прехода й към старостта иде далекогледството и на очите, и на душата.
Ала не далекогледство, което достига края на нещата, както мислят някои.  Звездите стават все по-далечни и недостижими, тайната на живота и на смъртта все по дълбока.

Нашенецът не мрази книгата. Нещо по-лошо, той няма никакво отношение към нея. Не разбира за какво би му е потрябвала. Ако би я смятал за лукс, той би ламтял за нея. Но тя за него е просто една нелепа ненужна вещ.
Вярно е, че все пак има книги.
Но има и амбулантни музиканти, които по празници и именни дни се вмъкват незабелязано през пътната врата и току гръмват със своята музика всред двора, без да ги е канил някой. Домакините изтичват отвътре с досада и им дават някой лев, само да млъкнат и да си отидат.
Има и автори. Те винаги ми напомнят на мухи пред затворен прозорец. Цял живот се блъскат в стъклото и си въобразяват, че летят в ширния простор, който е  оттатък прозореца….

Най-ценното човешко достояние е умението да заблуждаваш другите.
Една от най-големите установили се лъжи е изкуството. Не знам по-студено в своето самообожание и по-безчувствено същество от пишещия. Подобно и той на слепеца, може да ви опише словесно с най-фантастични красоти багрите на цветята, които никога не е видял. Природният недъг на пишещия е да не чувства нищо В зараждащата и усъвършенствана пустинната на душа му има една специфична способност, умението да описва оригинално, ярко и духовито какво би чувствал, ако можеше. И това ние наричаме изкуство.

Това е механически музикален инструмент. Вържи му заплата, пусни му една идея и завърти дръжката.
Ако искаш да опустошиш душата на един младеж, трябва да го направиш журналист. Той гледа като останалите случващото се, но по своему си го обяснява. Трудно можеш да го накараш да повярва нещо. Той мисли преди всичко за опакото на нещата.
Редакторът, който намусено казва:
— Трудно ше се съглася с това! Колко съм ги писал и аз такива сладки приказки!
Сътрудникът по изкуствата казва:
— Колко много съм хвалил и музиканти и артисти, без да знае някой какви са били всъщност мислите ми за тези хора…
Най-накрая и коректорът чете, че в Нова Зеландия имало 390 хиляди автомобили, и си мисли:
— Кой знае колко нули са прибавени или изпуснати по погрешка!
Онзи ден говорих с един журналист. И той ми каза:
— Всичко е добре, но ако решиш да пресметнеш, знаеш ли каква огромна маса хора се занимават с писане у нас! И те всички са жертви на Св. св. Кирил и Методий!
Незавиден е животът на фейлетониста! Какво печално поприще! Цял живот да стоиш настрана от живота, заврян в някой ъгъл на вестника и оттам непрекъснато да мърмориш като свекърва!