Знаете ли как цивилизацията стига до крах? Такава цивилизация обикновено е основана на омразата, чудовищния егоизъм и недоверието във всеки, който говори на друг език, яде друга храна, носи други дрехи…
Тя бе едностранно развита цивилизация. Свят на двигателите с вътрешно горене…. Технологично общество, което осигурява комфорт, но не може да даде на човека усещане за справедливост и безопасност.
Това бе цивилизация, която обработва материята, разцепва атома, създава мощна химия и настройва опасни и сложни машини.
Тя бе съсредоточила вниманието си върху техниката и бе забравила напълно отделната личност. Сега не й струваше нищо да натисне копчето и да срине далечен град, без да познава и без да желае да опознае живота и обичаите, мислите и надеждите, стремежите на хората, които унищожава.

Вземете вселената и я умножете с едно неизвестно число. Вземете всички светове и ги умножете по безкрайност и ще получите отговора. Място ще се намери за всички и завинаги.
Ще се появи необходимост от безкрайни стимули и възможности. И всеки свят ще предлагат толкова много стимули и възможности, че даже вечният човек няма да може да ги изчерпи напълно.
Но и това не е всичко. На наше разположение ще бъдат безкрайното време и безкрайното пространство, ще се появят нови отрасли на техниката, нови области на науката, нови философски учения и на безсмъртния човек никога няма да му се наложи да скучае поради липсата на работа и идеи.
Как ще използувате безсмъртието, ако го получите?
То ще ви помогне да запазите силата си. Дори вашето племе да не е голямо и раждаемостта да не е висока, то няма да спре развитието си, никой няма да умира.
Безсмъртието ще позволи да се запазят талантите и знанията. Ще можете да разчитате на цялата сила, на всичките знания и таланти на всеки член от племето си. Нали умирайки, човек отнася със себе си не само това, което е научил, но и бъдещите си знания.
От колко неща се е лишило човечеството, защото някой е умрял с десет години по-рано? Някои знания могат да се възстановят с последвалите работи на други хора, но някои ще бъдат загубени завинаги. Някои мисли няма да възникнат никога вече, както и някои схващания няма да изкристализират никога.
В обществото на безсмъртните такова нещо не може да се случи. Можете да черпите знания от всякъде, имате наследствена памет, технически знания, позволяващи ви да произвеждате вечни неща, а сега, към всичко това се прибавя и безсмъртието.

Хората са като серия банкноти. Множество серии, в които всяка банкнота прилича на съседката си като две капки вода, но се различава по поредния си номер.
Но пуснат ли се в обръщение, те вече не могат никога да се срещнат една с друга и цял живот напразно се търсят.
А такова търсене засяга приятелството, любовта с неизбежните им разочарования.

Чаках сякаш цял ден. По едно време се зададе и дългоочаквания превоз. Трябваше да се кача в автобуса, но се бе натрупала голяма навалица.
Хората се блъскаха с ръце и лакти, с нозе и колене, наместват се, изтикват се един другиго, ругаят се. Така всеки си пробива път и влиза.
За мене е очевидно, че ако искам да се кача, трябва да постъпя като тях.
Но аз тутакси, без никакво колебание, реших:
— Тръгвам пеша.
И все пеша вървя, вече цял живот.

Когато срещнете нов човек, решил да посети град ви, вие му предлагате своите забележителности: осведоменост, духовитост, светоглед, морални принципи и .
Разбира се, че от взаимен интерес е да ограничиш посещението си само в центъра, а да изоставиш съвсем покрайнините. Защото не е желателно да види няко неща, за които бихте се срамували.