Един съвет гласи: „Бъди опашка сред лъвовете, но не и глава сред лисиците“,
т. е. .незабележим сред личните, отколкото съмишленик на недостойните, за
да изпъкнеш сред тях.
Не веднъж се е подчертавало, че е по-добре да страниш от блясъка на славата
и да избягваш постове, които привличат погледите. Едно от нещата скъсяващо
дните на човекът е възгордяването.
Властта ограбва ония, които я приемат.
Идеята не да се внуши бягство от отговорност на висок пост, а да се осъди
продиктуваният от себични подбуди стремеж към него. Това сполучливо е
изразено в един афоризъм: „Няма ли около теб човеци, бори се да бъдеш
човек.“

По-велик е оня, който следва заповедите от любов, отколкото оня, който ги
следва от страх. Изразът на тази любов е „ограда“ издигната около тях, за
да ги зашити от насилие.
За това се препоръчва, когато спазваш една повеля, освен смирение, човек
трябва да е сигурен, че е изпълнил дълга си.
На какво прилича това? На човек, който пази овощна градина. Ако я пази
отвън, цялата е защитена, ако я пази отвътре, защитено е това, което е под
него, а онова зад него остава незащитено.

Хората се различават един от друг. Някои са достойни за похвала, други не.
Има четири вида люде.
Онези, които казват: „Моето си е мое, твоето си е твое“ са обикновени хора.
Онези, които казват: “ Моето е твое и твоето е мое“ са глупаци.
Онези, които казват: „Моето е твое, а твоето твое“ са благочестиви.
А онези, които казват: „Моето е мое и твоето е мое“ са нечестиви

Тези хора бяха се откъснали от корена си. Очите им шареха по света и се лакомяха за какво ли не. Всеки гледаше да надмине другия и се боеше да не бъде настигнат,  за това се отнасяше със съмнение към съседа си.
Техните деди и прадеди бяха селяни, едни пасяха добитък, други оряха земята и сееха зърно. Бяха привързани към земята си с невидими връзки. Очите им не шареха навсякъде и за това не се лакомяха за много неща.
А когато човек не се лакоми за много, той живее по-спокойно.  Не се трепе,  за да надмине някого и не умира от страх, че ще бъде надминат. Той се чуди и се радва, като научи, че съседът му е издоил от кравата си едно менче мляко в повече. Не се озлобява от това, нито се чувствува изигран, нито се замисля как да му напакости.

Учителите, които ще разнасяте знанието  навред по българската земя: „Дерзайте“! Вие сте сеячите! Вие хвърляте семето на бъдещето в чернозема на днешния ден.
Защото какво е една  страна  без знание?
Земя, която днес е градина, а утре ще бъде само пясък и голи скали, и нито стръкче зеленина.
Много народи са създавали могъщи държави, но са изчезвали, защото не са имали свя азбука. Тя е като варта, която споява тухлите и държи сградата изправена.
Духат ветрища, а на сградата й няма нищо. Словото свързва с вечни връзки народа.
Държава, споена с такива връзки, стои изправена и устоява на всякакви бури.