Опитайте да си представите нашия свят без мобилни технологии и Интернет.
Какво ще загубите ако нямате електронна поща, не можете да споделите Twitter-съобщения? А новините и статусите във Facebook?
Смях не смах, но човечеството до там е достигнало, че за него жизнено важни са станали електричеството и електроните средства за комуникация.
Ако те се загубят пропадаме в бездната на Средновековието?!

Виждали сме деца да се търкалят в магазин, да правят сцени и да искат това или онова.

И себецентричната и егоистична майка, която не мисли как да помогне на детето си, за да го извади о това положение си мисли:

„Какво ще си помислят хората за мен“?

За това купува всичко, което желае детето, само и само да не я излага.

Трябва да пораснем. Трябва да разберем, че изгубвайки „нашия“ живот, намираме истинския.

Губейки репутацията си, намираме истинското си място в живота.

Загубвайки егоизма си намираме щастието и смисъл във всичко, което правим.

Късно една вечер при Мюлер, основател на домове за сираци в Бристол, дошъл един човек. При влизането си в стаята той казал:

– Съжалявам, малко късничко идвам, но моето идване не е напразно. Донесох средства за сираците.

И дал на Мюлер няколко златни монети. Когато Мюлер го попитал за името му, той казал:

– Ако това е важно за вас използвайте собствената си фамилия, но ако записвате, пишете „изпратения“ от Господа, защото наистина Бог ме изпрати.

Всички вярвали в приюта, че този човек е изпратен от Господа, тъй като тази помощ била дошла съвсем на време. Децата имали за вечеря, но закуска не можели да си позволят.

Всеки християнин Бог изпраща, за да служи на другите. Служението, което изисква Бог не се ограничава с ритуали, то се прилага цял живот и се подчинява на думите: „Послушанието е по-приемливо от жертвата, и покорността от тлъстината на овни“.

Животът следващ Христос и живот служещ на Бога са неразделни. Да посветиш живота си на Христос, означава да Му дадеш всичко от себе си. Никой не получава награда без да изпълни предначертаното за него. Трудът ражда славата, а за подвига се принасят венци.

Срещайки се с човек, не си мисли с какво може да ти бъде полезен, а как да му послужиш. Любовта не служи на себе си, а на околните. Именно тя е същността на християнския живот.

Нека отиде в църквата, друг изход няма. Но в храма трябва да влязат не с краката, а със сърцето. Да влезеш в църквата, означава да намериш своето място в живота. Винаги има начало и първа стъпка.
Жената трябва да бъде слаба, но не немощна, болна и крехка. Нейната слабост трябва да бъде „мъдра“. Силата на жената е в нейната слабост. Именно това я прави по-красива. Но тя може да си позволи тази царственост, само ако до нея стои силен мъж.
Родината е силна, когато има достойни бащи.
Срам ме е за мъжете и ми е болно за жените, когато гледам 40 и повече годишен мъж да се държи като малко момченце.
Какъв трябва да бъде истинският мъж?
Отговорен и надежден. И независимо от етническата си принадлежност, здраве, професия, богатство, социално положение и т.н. той трябва да е стабилен, глава, а не опашка.

Веднъж едно седемгодишно момче пътувало с баща си във влак. То с интерес следяло мяркащите се поля, гори и села озарени от яркото слънце. Момчето често се надигало от мястото си, за да му бъде по-удобно да гледа през прозореца.

Изведнъж влакът влетял в мрак и продължил да се движи в тази тъмнина. Нищо не можело да се види. Влакът преминавал през тунел. Момчето се изплашило, защото съвсем не очаквало такава промяна. То не виждало баща си в тъмнината и не било уверено дали той седи до него.

Напипал ръката на баща си, то се зарадвало и сложило своята в нея.

– Какво ти е, мъничкия ми? – попитал бащата.

– Нищо, татко, исках само да се уверя, че си тук.

То държало ръката на баща си през цялото време. докато влакът преминал през тунела. След това всичко отново било обляно от слънчевата светлина.

Ако жизненият ни път минава през тунела на скърбите и страданията, ние подобно на малкото момче здраво ще се държим за ръката на нашия Небесен Отец, докато Той, чрез Неговата любов към нас, ни изведе до простора на Неговите милости и благословения.