Какво забелязвате?

На две от снимките се излъчва жизнерадост, любов, радост от споделянето……

А на другите две, нещо се е загубило…. Усещате ли в тях щастливото и безгрижно детство?

Да, технологиите и техниката ни улесняват, но губим човешкото у себе си. Забравяме да общуваме помежду си.  А това засяга и децата, отчуждава ги от семейството, приятелите. Отдалечава ги от истинските ценности.

Накъде сме тръгнали? Не трябва ли да се върнем назад, за да намерим това, което сме загубили? ….Или така ни е по-добре – самотни, зомбирани и не осъзнаващи какви сме.

Хората си набиват в главите цифри, започвайки от безобидни факти, докато не им се доповръща. Нищо, но за това пък изглеждат много образовани.
Остават с впечатление, че се движат напред, а в действителност стоят на едно място.
И хората ще бъдат щастливи, защото „фактите“, с които те са натъпкани, това е нещо неизменно.

Програмистът изживява писането на програма като най-висша форма на на творческо умение. Както авторът на роман с помощта на букви и думи създава въображаем свят, в която се разиграва една история, така програмистът с битове и байтове пише своята поредица от кодирани знаци за компютъра., чрез която излитат и кацат самолети в гъста мъгла, без намесата на пилот, хирурзите извършват сложни операции или се изстрелват ракети от подводницата към сушата и те достигат целта си с голяма точност. Разбиването на сложни програми се приема от посветените, като още по-висша форма на творчество. Точно като писането на роман. Интензивна, омайваща, интелектуална и изморителна дейност.

Написването и издаването на една книга, напомня на сексуален акт и създаване на поколение.

Първоначалната смесица от терзания и наслади, докато се оформи идеята. След това страстното удоволствие  съчетано с неимоверен труд, докато всичко бъде написано. И накрая главозамайваща и изтощителна кулминация.

Надпреварвате се да оцелеете, да се доберете до одобрителните отзиви, поздравленията на книгоразпространителите, възхищението на читателите.

Ако си голям късметлия, рожбата ти, поради личните си качества, ще порасне, ще разцъфти и ще се превърне в нещо уникално. Ще поеме сама по света, независима и жизнена, и тогава ти вече няма да си й нужен.

По-добре е да се отрежат оранжевите крила на журналистиката за безкористното служение на народа. Като цяло журналистиката е инструмент, който изобличава недостатъците на обществото и ограничава беззаконието на манипулиращата бюрокрация над хората.
В различни времена, в различни страни, в различна степени на свобода, журналистиката все още влияе на държавната власт.
Колкото и странно да е, това не можем да кажем за всеки отделен журналист. Доколко изобличава недостатъците на обществото или критикува злоупотребите му, в известна степен зависи и от това, колко известен иска да стане и колко високоплатен желае да бъде.
Това не е просто работа, защото властта не прощава изобличенията, прогресивните идеи и желанието за по-светло бъдеще.
Първоначално журналистът разкрива силата на перото си, а в добавка получава заплата.
В многомилионната армия от журналисти има борба, за известност, по-голям хонорар, слава….
Така се получава  доста странен ефект. Имиджът на всеки журналист е отражение на идеите за светлото бъдеще кръстосали шпага с тъмното минало и настоящата мръсотия.