Глупаво е да се казва за животните, че са „зверове“ или „хищни животни“. Понякога те са страшни, но са много по-истински от хората.
Какво разбираш под „много по-истински“?
Виж, кое да е животно котка, куче, птица или някое голямо красиво животно в зоологическата градина, като пума или жираф!
И ще разбереш, че те са истински.
Няма животно, което да се смущава и да не знае какво да прави или как да се държи.
Те не те ласкаят, не искат да ти направят по-голямо впечатление. Няма нищо показно в тях.
Каквито са, такива са, като камъни и цветя или като звездите на небето.
Разбираш ли това?

Какво забелязвате?

На две от снимките се излъчва жизнерадост, любов, радост от споделянето……

А на другите две, нещо се е загубило…. Усещате ли в тях щастливото и безгрижно детство?

Да, технологиите и техниката ни улесняват, но губим човешкото у себе си. Забравяме да общуваме помежду си.  А това засяга и децата, отчуждава ги от семейството, приятелите. Отдалечава ги от истинските ценности.

Накъде сме тръгнали? Не трябва ли да се върнем назад, за да намерим това, което сме загубили? ….Или така ни е по-добре – самотни, зомбирани и не осъзнаващи какви сме.

Хората си набиват в главите цифри, започвайки от безобидни факти, докато не им се доповръща. Нищо, но за това пък изглеждат много образовани.
Остават с впечатление, че се движат напред, а в действителност стоят на едно място.
И хората ще бъдат щастливи, защото „фактите“, с които те са натъпкани, това е нещо неизменно.

Програмистът изживява писането на програма като най-висша форма на на творческо умение. Както авторът на роман с помощта на букви и думи създава въображаем свят, в която се разиграва една история, така програмистът с битове и байтове пише своята поредица от кодирани знаци за компютъра., чрез която излитат и кацат самолети в гъста мъгла, без намесата на пилот, хирурзите извършват сложни операции или се изстрелват ракети от подводницата към сушата и те достигат целта си с голяма точност. Разбиването на сложни програми се приема от посветените, като още по-висша форма на творчество. Точно като писането на роман. Интензивна, омайваща, интелектуална и изморителна дейност.

Написването и издаването на една книга, напомня на сексуален акт и създаване на поколение.

Първоначалната смесица от терзания и наслади, докато се оформи идеята. След това страстното удоволствие  съчетано с неимоверен труд, докато всичко бъде написано. И накрая главозамайваща и изтощителна кулминация.

Надпреварвате се да оцелеете, да се доберете до одобрителните отзиви, поздравленията на книгоразпространителите, възхищението на читателите.

Ако си голям късметлия, рожбата ти, поради личните си качества, ще порасне, ще разцъфти и ще се превърне в нещо уникално. Ще поеме сама по света, независима и жизнена, и тогава ти вече няма да си й нужен.