Дъщерята на един богат търговец обикнала беден момък. Бащата не искал и да чуе за такъв младоженец. За да спаси семейството си от позор, повикал на помощ магьосник. Дъщерята узнала за това и решила да избяга от дома си.
Била тъмна и дъждовна нощ. Девойката побързала за срещата със своя любим на брега на реката.. В същия час излязъл от дома си и магьосникът. Но момъкът го забелязал. За да отклони опасността от любимата си, храбрия юноша скочил във реката.
Магьосникът изчакал, докато младежа преплува реката, след което направил магия. Светнала мълния. Ударил гръм и юношата се превърнал в дъб. Всичко това се случило пред очите на момичето, което заради дъжда закъсняло за срещата. Момичето останало да седи на брега.
Тънкият й стан станал ствол на офика, а ръцете й  превърнали се  в клони се протегнали към любимия. През пролетта тя надява бяла рокля, а през есента рони във водата червени сълзи. Тъгува, че реката е широка и не може да я премине.
Така стоят на двата бряга двамата влюбени, като самотни дървета разделени от реката.

Анекдоти се разказват относно педантичността на равините в техните сделки.
Живял някога един равин в южните градове. Минали от там двама мъже и му оставили две мери ечемик, но когато си тръгнали, го забравили.
Той засял ечемика и всяка година пазел реколтата.
Седем години по-късно мъжете се върнали в същия град. Равина ги познал и им казал:
– Вземете си дължимото.
За равините не само явната, но и всяка измама е забранена. Според тях има седем вида крадци, но най-големият сред тях е този, който мами ближния си. Бог ненавижда оня, който говори едно с устата си, а друго е в сърцето му.

Според една легенда, Всевишният казал на Адам:
– Тръни и бодили щети ражда тя, – и очите му се напълнили със сълзи.
Адам му казал:
– Господарю, значи ли, че с магарето от една ясла ще ядем?
Тогава Той добавил:
– С пот на челото си ще ядеш хляба си.
И духът на Адам се успокоил.
Чрез труда си човек се издига над животинското царство.

Всичко се дължи на традицията. Едно вино става наистина добро едва когато пусне корени в историята на хората. Ако дядо ти е вдигал с него наздравици, когато се е родил баща ти, ако с него се е вдъхновявал Джото, докато е изписвал църквата в Скравена, ако преди три хиляди години е било донесено като жертвен дар от едно момиче….

Три хиляди години са много време.

Разбери, с това не искам да кажа, че сортовете лози трябва да са стари, имам предвид самото вино, неговата индивидуалност, която е пуснала корени в нас.

Хората и виното, са имали време да се опознаят, да свикнат едни с други. Това е стара дружба, която се предава по наследство, от страна на хората, и на виното също и от страна на винаря, и на пияча .

Това е прастара дружба. Ти не знаеш, но виното тук е правило големи услуги на града. Когато бил завладян от Венеция за първия път през 1202 г……

Венеция била тогава мярката за всичко и през тази година дожът на Венеция пристигнал в Триест с внушителната си армия. Той водел множество тежковъоръжени кръстоносци. Не знам дали триестците наистина са се зарадвали на гостите, но за всеки случай забили камбаните на църквите. Една делегация от духовници със запалени свещи и най-тържествените си одежди поздравила дожа от името на града.

Дожът се казвал Дандоло, изискано име. Хората разказват, че бил с впечатляваща осанка, висок мъж с буйни бели коси. Вървял напето, но трябвало някой да го води, стъпка по стъпка, тъй като бил сляп като къртица. И така той стоял там пред тежковъоръжените рицари, венецианските патриции и велможи, загърнат в най-фин плащ. И очаквал пълното покоряване на Триест. Опасна ситуация.

Епископът на Триест оповестил:

–  Гражданите на Триест се предават.

Дожът не реагирал. Епископът се заклел във вярност. Дожът не трепнал.

– Триест поема задължението, – продължил нататък епископът, – да бъде в услуга на венецианците подобно на другите градове на Истрия и обещава да се бори с пиратите на Ровиньо.

По онова време те са били истинска напаст за търговията на Венеция. Дожът Дандоло не помръднал и останал като камък. Какво можели да предложат още триестците? Епископът извисил глас:

– Всяка година петдесет бъчви с най-доброто вино ще има за двореца на дожа.

Всички очи се насочили към дожа.  В този миг,  през строгото му лице пробягнала усмивка и той дал знак, че договорът може да бъде запечатан върху хартия.

Разбираш ли! Като пиеш това вино, във вкуса му се усеща, че то може да извоюва усмивката на най-големия от всички дожове.

Той се смятал за всемогъщ. Попаднал случайно в страната, където живеело племето на великаните. Те почнали да се надсмиват на малкия му ръст.
Тор се разсърдил и им предложил да изпитат силата му. Великаните казали:
– Изпий водата от този рог.
Той пил безкрайно дълго, но не могъл да я изпие. Великаните му предложили да се бори с една старица, но той не могъл да я победи. От напрежение потънал в земята до колене.
Рогът бил свързан с морето и  за това Тор не можел да изпие морето. А старицата била самата смърт.