За да замине в чужбина за първи път, Лев Дуров трябвало да  яви на малък изпит пред партийна комисия, съставена от различни групи болшевики и активисти.
Задавали му най-глупавите по възможност въпроси:
– Какъв е флага на съветския съюз?
– Череп и кости, – отговарял Дуров
– Назовете няколко от столиците на Съветските републики.
– Воркута, Череповец, Магадан, Кострома …. – казал Дуров.
Тези шеги не били добре оценени от изпитващите и отиваненето му в чужбина за снимане на негов филм било забранено.
В резултат на това сцената с убийството на Клаус във филма „Седемнадесет мига от пролетта“ била снимана не в Германия, а в Подмосковието.

Неговата история е следната.
Град Уюни бил важен транспортен възел, но планирането да се направи още по-значителен железопътен възел се сринали.
През 1888 г.тогавшният президент Анисето Арсе запонал изграждането на транспортна мрежа, но тя постоянно се съботирала от индианците, които възприемали това като нахлуване в личния им живот.
Влаковете са били използвани най-вече от минните компании, но когато през 40-те години тази индустрия стигнала до нулата, поради намаляване на природните ресурси, влаковете станали ненужни и тази област се превърнала в пустинни гробища за локомотиви.
За нас това е поредния обект за виртуално наблюдение от далече, а за местните, навярно идват тук да снимат и да се катерят по ръждясалото желязо. Всеки си има свой замисъл …..

Историкът Джон Смит публикувал в научно популярно онлайн списание Journal of the American Revolution, бележка, че първият президент на САЩ, Джордж Вашингтон толкова много е обичал сладолед, че придобил оборудване за производството му.
Сладоледът през XVIII век е бил голямо лакомство за висшите слоеве на обществото. Той се е внасял в Америка от Франция. Първото споменаване  на сладоледа било в американските колонии през 1744 г. Рецептата за приготвяне на сладолед била включена в популярната книга на Хана Глас „Изкуството просто и леко да се приготви храна, която превъзхожда всичко публикувано в тази област“. Известно е, че тази книга е била у жената на президента Марта Вашингтон.
За да направиш собствен сладолед по това време, било необходимо минимум една крава за получаване на мляко и сметана, а също така и средства, за да си купи доста скъпата захар тогава. Необходим бил и лед, който специално се приготвял през зимата и се съхранявал в мазета. И най-накрая, производството на сладолед отнема доста дълго време, и семейство с малък доход не можеше да си позволи да си губи времето или да вземе прислуга, за да подготви това несериозно ястие.
Джон Смит предполагал, че Вашингтон за първи път е опитал сладоледа в къщата на губернатора на Вирджиния, който преди войната за независимост е бил член на Законодателното събрание на тази британска колония. Запазили са се спомени, как тогавашният губернатор Норбурн Бъркли, четвъртия барон Ботетот, поднасял на гости си чаша със сладолед. Сред тях били Джордж и Марта Вашингтон.
Ставайки президент Джордж Вашингтон не забравил любовта си към сладоледа. В документите са се запазили бележки за купуване на лъжици за сладолед и две оловни форми за направата на сладолед. Спомената е и покупка на 12 блока лед и 36 съдове за лед.
Джон Смит пише, че сладоледът е бил популярен десерт както в резиденцията на Вашингтон в столицата, така и в неговото имение Маунт-Вернон.
Сладоледът в тези дни се правел с аромат на ванилия, ягоди, малини, праскови, кайсии, и изненадващо със стриди. Сладоледът със стриди бил любимия десерт на Доли Мадисън, съпруга на четвъртия президента Джеймс Мадисън. Стридите са били ловени в близост до столицата, при устието на река Потомак.

Рудолф Вирхов, пруски учен и опозиционер, бил недоволен от политиката на Ото фон Бисмарк и раздутите военни бюджети на Прусия.
Той изследвал причините за епидемията от тиф и достигнал до извода, че виновен за това е не кой да е друг, а самият Бисмарк, пренаселеността предизвиква бедност, бедността – лошо образование, а лошото образование – липса на финансиране и демокрация.
Бисмарк не отрекъл твърденията на Вирхов, той просто го предизвикал на дуел.
Дуелът се състоял, но Вирхов се подготвил за него нестандартно. За „оръжие“ избрал наденици. В една от тях имало отрова.
Знатният дуелист Бисмарк предпочел да се откаже от дуела, като казал:
– Героите не преяждат до смърт.
И дуелът се отменил.

Ако видите името на Наполеон Бонапарт върху бутилката това означава, че съдържанието ѝ е издържало от 12 до 30 години. Именно така трябва да обичаш коняка, за да нарекат на твое име такова съкровище.
Впрочем, Наполеон Бонапарт, ако вярваме на историците, въобще не е бил глупак да пие, особено отбрани спиртни напитки всеки ден имащи славата на „любимци на императора“. На първо място това се отнася за коняка „Курвуазие“.
През 1811 г. Бонапарт посетил склад на тази компания, намиращ се близо до Париж и опитал, след което от сърце похвалил местния коняк.
В резултат на това компанията „Курвуазие“ се превърнала в доставчик към императорския двор, а най-добрият от всички коняци – Курвуазие Наполеон – издържа от 15 до 20 години, без да се развали. От тогава конякът станал любима напитка на Наполеон – според слухове, прогоненият император от Франция взел със себе си на остров Елена няколко бъчвички с цената напитка.
Бил ли е това именно „Курвуазие Наполеон“ имащ ефектен вкус от подправки и букет свежи плодове, не се знае.