Знаете ли, че в бивша Източна Германия съществували две „Берлински стени“? Освен това първа, „Малката берлинска стена“  се намирала в малкото селце Медларойт, имащо 50 жители. Тя е възникнала още през 1952 година.
Интересното е, че самото село е разделено още през 16 век между Бавария и Тюрингия, но границата тогава била условна – по течението на реката.
През 1952 година тук е прекарана първата преграда, през 1958 г. се появил и бодлив тел за граница, а едва през 1966 г. била построена съвременната бетонна стена, която сега е запазена като музеен експонат. Тя била дълга 700 метра и висока 3,40 метра.
Това малко селце Медларойт. американците наричат „Малкия Берлин“. То станало символ на немското разделение.
След Втората световна война била оформена демаркационната линия между Медларойт в съветската и „Изток – Запад“ Медларойт в американската зона  на окупация. След създаването на двете Германии, тази част от селцето, която била в Тюрингия, от разделението през 16 век, останала в ГДР, а Баварската половина в ФРГ.
Тридесет и седем години никой не можел да пресече тази граница. В Западен Медларойт имало голям брой посетители, а Източния се охранявал строго и се смятал за един от най-чувствителните райони на границата на ГДР. Било забранено на хората дори да се поздравяват от двете страни на границата.
На 9 декември 1988 г, бил установен контролно пропусквателен пункт за пешеходци. Разрушаването на стената станало на 17 юни 1990 г. Днес останките от нея са само тъжен спомен от историята на близкото минало.

Знаете ли, че личинките на мухите месарки се използват в медицината? Да, точно за тези става дума, които често се врат в кофата за боклук и тоалетните. Не бързайте да отхвърляте това приложение на месарките преди да сте разбрали как действат техните ларви върху рани.
Известно е, че този вид мухи „обядват“ с мъртви тъкани, а до живите не се докосват. Така те могат да очистят раните от мъртвата  и гноясала тъкан, без да навредят на здравата.
За първи път такава технология за очистване на рани са използвали маите в Южна Америка  и аборигените в Австралия. Подобна терапия се е използвала за първи път в Европа още при Наполеон, а по-късно и по време на Първата световна война.
Официално този метод на работа е разрешен в САЩ едва през 2004 г.

Древният Египет се е славел със своите аромати и ухания. При направени разкопки от археолози  са намерени мехурчета от етерични масла с високо качество. Как са могли египтяните при липса на някоя от съвременните технология да достигнат до такова майсторство?
Те използвали прости методи, но гениални. Ето в какво се състояла и „хитрата “ техника.
Над вряща вода слагали решетка с растителни материали – розови листа, щипка кедър и други. Над тази решетка поставяли вълна.
Тъй като повечето етерични масла са по-леки от водата, те образуват на повърхността слой от етерично масло, той се изпарява и поема от вълната. Проста но ефективна техника нали?
Съвременната технология с парова дестилация се явява модификация на този начин, само че вместо вълна  се използва охладена спирална тръба. За първи път подобна тръба са използвали арабите още в средновековието.
Знае се , че за подобряване на апарата за дестилация е работил и знаменития учен Авицена.
В един от последните методи за дестилация се използва въглероден диоксид, който извлича от растенията много повече етерични масла.

През 1932 г. на територията на Китай, японската армия организирала отряд 731. Неговата цел била да разработва нови биологични оръжия. Хората от този отряд извършвали своите безчовечни експерименти върху живи индивиди, по-голямата част, от които били китайци.
В резултат на тази „дейност“ отрядът е погубил десетки хиляди човека. Ако смятате, че тези изверги са били жестоко наказани, жестоко се лъжете.
Командирът на отряда Сиро заминава за САЩ, където отново се занимава с разработката на биологично оръжие. Умира чак през 1959 г. Друг член на отряда Йoсимура става учен и през 1978 г. е удостоен с ордена на възходящото слънце. Масадзи Китано става ръководител на голяма японска фармацефтична фирма. Синозука и Канеко и до сега са живи и спокойно разказват, как са издевателствали над живи хора.
Каква печална история. Потърпевшите отдавна не са между живите, а „експериментаторите“ живеят облагодетелствани от държавата. Колко странно, тези хора нямат ли съвест?
Това е една от историите за извършените жестоки експерименти през Втората световна война върху хора. и тя не е единствена. Тук не споменавам за хилядите издевателства и опити върху хора  в лагерите на смъртта. Грозно и жалко! И вместо човек да си вземе поука от всичко това, той продължава в същото русло. Какво имам в предвид ли? Такива експерименти се правят и днес. Експерименти, чрез които се контролира съзнанието на човека. Докога ще се толерират хора занимаващи се с тази дейност?

През 1732 година край река Ориноко се събрала огромна войска от испански конквистадори. Те усилено се готвели за сражение с индианците.
Местните племена били въоръжени само със стрели и копия, а испанците владеели огнестрелното оръжие. Поради това конквистадори не се съмнявали в победата си. Но тук се случило нещо непредвидено.
От редовете на индианците се отделили няколко човека. Те държали в ръцете си тигани. В тях горели разпалени въглени. От време на време индианците сипвали някакъв прах върху въглените.
Испанците се смеели на странното „оръжие“, докато не духнал вятър, който изпратил към конквистадорите  ужасен, лютив дим, от който те кихали и кашляли. Строят им бил разстроен, а самите те се разбягали в различни посоки. Тук попаднали под копията на индианците. Надявам се няма да попитате:“ Кой е победил в тази битка“?
Защо на местните племена се отдало да отблъснат такава огромна войска от земите си? Какво било „тайното оръжие“ на  индианците? Много просто, но ефикасно средство. Върху горящите въглени войните сипвали лютив червен пипер.
Не винаги побеждава този, който вярва, че противника му е безсилен пред неговото оръжие. Дори и „незначителният“ прах от лютивите чушки, може да окаже силно въздействие върху събитията и да даде победата на тези, които справедливо защитават земята си.